Дизентерията е най-общо синдром на кърваво-слузна диария. Когато се спомене дизентерия почти винаги се има предвид инфекция с определена бактерия, кръстена на нея - Shigella dysenteriae. Дори и да носи името й, тя не е единственият причинител и редом с нея стои амебата.
 

Малко за амебата и за това как си общуваме с нея

Официалното ѝ име е Entamoeba histolytica и представлява едноклетъчен паразит. Опаразитяването с нея води до заболяване – Амебиаза – космополитна антропонозна протозооза. Последното в разшифрован вид означава, че болестта е разпространена във всички кътчета на Земята, не засяга животни, а само хора и причинителят спада към протозоите.
 
Макар и едноклетъчна, ентамоебата е многолика и различаваме два стадия в нейното развитие:
 
  1. Трофозоит – „активната“ ѝ форма, която върши всичко, което има да се върши – хранене и размножаване. Тя има две подформи – инвазивна и коменсална.
  2. Циста – зрелите цисти са тези, чрез които хората се заразяват.
Амебиазата е една от болестите на мръсните ръце - разпространява се по фекално-орален механизъм. Опаразитеният човек – независимо дали има симптомни или не – отделя цисти с изпражненията си и при недобра лична хигиена заразява околните. Мухите и хлебарките не са оневинени и също могат да я пренасят и да заразяват предмети на бита или хранителни продукти с нея.
 

Какво се случва след заразяване?

Погълнатите от заразения човек цисти в просвета на червата се превръщат в коменсални форми на паразита и започват да се размножавт. Достигналите до крайните отдели на дебелото черво амеби преминават във форма на циста и се отделят с изпражненията на пациента.
 
Амебата може дълго време да поддържа този монотонен стил на живот без да причини каквито и да било оплаквания у човека или пък слаби такива като лек стомашно-чревен дискомфорт.
 
Именно тези безсимптомни носители са най-заразни и отделят най-много цисти с изпражненията си, за разлика от страдащите от острата проявена форма, при която се отделят само трофозоити, неустойчиви на външните условия.
 

Амебна дизентерия


При нея в червата освен коменсални форми има и инвазивни такива. Инкубационният период варира от 1 седмица до 3-4 месеца.
 
Още в началото на заболяването наличните паразити отделят токсини, причиняващи леко възпаление на мукозата на чевата – зачервяване, оток, малки ерозии и на места – възли, съдържащи паразита и мъртви клетки от лигавицата.
 
В зоните на възлите настъпва некроза и те се превръщат в множество язви. Те са двойна заплаха – от една страна има риск да приникнат през цялата дебелина на стената на червото и да го перфорират, което е тежко усложнение и изисква хирургична намеса.
 
От друга страна при образуването на язвите се разкъсват кръвоносни съдове, при което амебите навлизат в кръвообращението и може да се разпространят, засягайки най-често черен дроб, бели дробове, мозък и кожа.
NEWS_MORE_BOX
 
На фона на тези събития пациентът бързо се влошава – в началото има 4-6 слузно-кашави изпражнения за денонощие, които прерастват в 10-20 на брой, а изпражненията са предимно от слуз, примесена с кръв. Болният страда от коликообразни болки в кокрема и тенезми (болезнени, но неефективни позиви за дефекация).
 

Какво предстои на болния?

Най-разумно е да му предстои лечение. Важно в него е не само противопаразитната терапия, но и общата подкрепяща и симптоматична такава.
 
При неадекватно или липсващо лечение част от пациентите са обречени на хронифициране на амебиазата, при което обостряния и ремисии могат да се редуват в продължение на 5-10 години. Болните развиват белтъчна и витаминна недостатъчност, анемия, апетитът намалява. Болките отшумяват, но изхожданията може да достигнат до 20-30 на денонощие. Пациентът силно отслабва, изтощава се и често загива вследствие на вторични инфекции.
 
В тропичните ендемични зони носителството на цисти може да достигне 80% от населението. В България това заболяване се представя само като внесени от чужбина случаи, но съществуват благоприятни условия за разпространение на амебите.