Диабетната ретинопатия е усложнение на захарния диабет, което засяга зрението на пациентите и води до слепота при липса на лечение. Това състояние е една от водещите причини за загуба на зрението сред пациентите на възраст между 25 и 74 години в развитите страни.
Захарният диабет е заболяване, което засяга все повече пациенти. До 2040 г. се очаква засегнатите пациенти да достигнат над 642 милиона, което неминуемо ще доведе и до увеличаване на броя на засегнатите от диабетна ретинопатия. Според редица изследвания една трета от световната популация на пациенти с диабет развиват диабетна ретинопатия.
Диабетната ретинопатия може да бъде разделена на непролиферативна и пролиферативна. Непролиферативна се характеризира с интраретинални съдови изменения, без развитие на фиброваскуларна тъкан.
Пролиферативната е най-напредналият стадий на диабетна ретинопатия. При нея се наблюдава развитие на неоваскуларизация, в резултат на индуцирана от диабета исхемия на ретината. Заради нарушена пропускливост на кръвоносните съдове е възможно да се развие и диабетен макулен оток, който да доведе до рязко понижаване в зрението на пациентите.
Повишеното ниво на кръвна захар - хипергликемия, играе основна роля в патогенезата на диабетна ретинопатия. Съдовете на микроциркулацията в ретината са податливи на биохимични и молекулярни промени под влияние на хипергликемията. Това води до изменения в структурата най-вече на ендотелните клетки и перицитите в кръвоносните съдове.
С течение на времето броят на перицитите намалява, а базалната мембрана на капилярите се удебелява, което може да доведе до оклузия (запушване) на съдовете и липса на перфузия.
Съдовите промени настъпват както в повърхностния, така и в дълбокия капилярен плексус. Тези промени заедно с декомпенсацията на ендотелната бариера осигуряват възможност за изтичане на серум през стените на съдовете и образуване на оток в ретината. В крайните стадии, в резултат на получилата се исхемия, се увеличава продукцията на съдови ендотелни растителни фактори, водещи до образуване на нови, но структурно непълноценни съдове – неоваскуларизация.
Обикновено понижаване в зрението се получава при развитие на диабетен макулен оток или при пролиферативна макулна дегенерация. При пациенти с захарен диабет тип I - инсулинозависимия диабет, развитието на диабетна ретинопатия не е характерно през първите 5 години след поставянето на диагнозата. При пациент със захарен диабет тип II (неинсулинозависим), много често в момента на диагностициране, пациентите имат зрителни изменения.
Необходимо е бременните жени със захарен диабет да преминават през редовни профилактични прегледи при офталмолог, тъй като бременността се асоциира с повишен риск от прогресия на диабетната ретинопатия.
За поставяне на диагнозата - диабетна ретинопатия, е необходимо провеждането на обстоен преглед при специалист по очни болести. Прегледът включва снемане на зрителна острота, тонометрия, биомикроскопия, офталмоскопия и при преценка на лекаря допълнителни специализирани изследвания, като флуресцеинова ангиография, автофлуресценция, оптична кохерента томография. Тези изследвания са необходими за проследяване на състоянието, както и за преценка на резултатите от приложено лечение.
В зависимост от тежестта на състоянието, пациентите трябва да посещават офталмолог през различни периди от време. Обикновено се препоръчва провеждането на профилактичен преглед на всеки 6 месеца. При пациенти, с допълнителни усложнения се препоръчва прегледа да се провежда на всеки 3-4 месеца, а при тези, при които се прилага специализирано лечение - всеки месец.
От най-съществено значение за добрия контрол на диабетната ретинопатия е добрият гликемичен контрол (контролът на кръвната захар). Смята се, че добрият гликемичен контрол се свързва с понижен риск от развитие на диабетна ретинопатия и предотвратяване на прогресита на вече развила се такава, при пациентите със захарен диабет.
Други фактори, които имат отношение към прогресията на ретинопатията са контролът на артериалното налягане, хиперхолестеролемията, анемия и диабетна нафропатия. Още един рисков фактор е наличието на съпътстваща каротидна артериална оклузия, като част от общата картина на очен исхемичен синдром.
Освен контрола на кръвната захар, артериалното налягане и липидите, за овладяване на състоянието може да се извърши лазерно обработване на очното дъно (ретината) – панретинална фотокоагулация. При пациентите с развит диабетен макулен оток, от друга страна, може да се постави интравитреална инжекция с Anti-VEGF медикамент. Той е блокер на рецепторите за съдовият ендотелен растежен фактор.
Вследствие на напреднала диабетна ретинопатия могат да се появят допълнителни усложнения като кръвоизлив стъкловидното тяло - хемофталм, и тракционно отлепване на ретината, при което пациентите могат рязко да загубят своето зрение. Тези състояния изискват извършване на хирургическа интервенция, която се наречича парс плана витректомия.
Диабетна ретинопатия е коварно заболяване, което може да няма явни симптоми в началото, но ранното му откриване и своевременно овладяване са в основата на запазването на зрението на пациентите. Поради тази причина профилакичните прегледи при офталмолог са от особена важност за пациентите, страдащи от диабет.
Референции:
AMERICAN ACADEMY OF OPHTHALMOLOGY, Retina and Vitreous, Basic and Clinical Science Course, Editorial Committee, Colin A. McCannel, MD, Chair, Audina M. Berrocal, MD, Graham E. Holder, PhD, Stephen J. Kim, MD, Brian C. Leonard, MD, Richard B. Rosen, MD, Richard F. Spaide, MD, Jennifer K. Sun, MD, MPH
