Все повече навлизат новите технологии при лечение на фрактури. Тенденцията е за изписване на ортези, които позволяват сваляне. При този вид обездвижване пациентът има възможност да изпълнява хигиенните си навици много по-лесно, без необходимостта от обвиване с найлони и предпазване, което изисква гипсът, например. Освен това ортезите позволяват да бъдат лесно регулиране по крайника, поради поставянето на велкро лепенки.


Проблемът при поставянето на гипс е, че обездвижването се осъществява на крайник, който е с оток, поради което след една седмица, когато отеклата зона значително се е възстановила се налага подмяната на гипса.


Но в някои ситуации, независимо от някои от изброените отрицателни страни на гипса, се налага да бъде поставен вместо ортеза. Освен това ортезите имат висока цена, докато гипсът най-често се поема от здравната каса.



Ако всичко до момента е минало добре – с бързо поставяне на диагноза, неналагане не оперативно лечение на засегнатата кост, както и нормален период за възстановяване и зарастване, идва моментът, в който се стига до махане на гипса. Но тук проблемът е с атрофиралите в една или друга степен мускулни групи, които през времето на обездвижване не са били използвани. Освен това връзковият апарат също страда значително от обездвижването и се налага неговото постепенно възстановяване, тъй като в противен случай е възможно да се доведе до вторичен травматизъм.


Поради изложените причини далеч лечението на фрактурата не спира само до свалянето на гипса или ортезата. Следващите етапи са свързани с постепенното раздвижване и възстановяване на функциите на засегнатия крайник.


Първото усещане е колко крайникът е по-лек. Причината е, че гипсът създава усещане за допълнителна тежест, но освен това, поради атрофиралата мускулатура, той е по-слаб и обикновено разликата е видима.


Възможно е кожата да бъде значително по-суха и дори леко разранена. В тези случаи е добре да се използват емолиенти, които съдържат и витамин А и Е, а при рани – мехлеми с дезинфекциращи съставки.


В началото, освен леки упражнения, комплексите от които се изработват от кинезитерапевти е необходимо и да се правят масажи. Причината е, че лимфният дренаж на засегнатия крайник се влошава, поради неизползването на мускулните групи в съответната област, а тяхното съкращение подпомага лимфния оток, както и венозния.


Масажните движения имат отношение и към подобряване общия тонус както на мускулите, така и на лигаментите (връзковия апарат). Масажът трябва да се прави в посока от периферия към център, за да може лимфата да се придвижва по естествената си посока към гърдите.


Комплексите с упражнения в началото е добре да бъдат изпълнявани с рехабилитатор, за да може той да проследява изпълнението и по този начин да не позволи погрешно заучаване на различните движения. В някои случаи, дори и минимални промени в упражнението могат не само да бъдат неподходящи, но и противопоказани и да доведат до по-бавно и затруднено възстановяване.


След като рехабилитаторът или кинезитерапевтът се уверят в правилното изпълнение на назначената програма с упражнение – те могат да се изпълняват и вкъщи. При необходимост и по-сложни фрактури, с разкъсване на част от връзковия апарат е възможно по време на възстановяването да се наложи включването на допълнителни упражнения и замяна на първия комплекс.


При изразен оток на крайника може да бъде поставян и кинезиотейпинг - метод, използващ самозалепващи ленти от естествен материал, които се поставят върху кожата и подпомагат естествените възстановителни процеси на тялото.


Самите ленти са проектирани така, че са с подобна дебелина и еластичност като човешката кожа (130-140%) и копират нейните естествени свойства.