Излагането на всяка част от окото или на неговите придатъци на химично въздействие има като резултат изгаряне на едното или двете очи. Химическото изгаряне заема малка част от раздела за наранявания на очите. То би могло да доведе до непоправими увреждания и слепота.

 

Степента на увреждане зависи от субстанцията, която причинява изгарянето, продължителността на действието й върху очите, както и от лечението. Изгарянето засяга най-вече предния сегмент на окото - конюнктивата, роговицата (частта от предната обвивка на окото, която е прозрачна и куполообразна, и се намира пред ириса), а в някои случаи и по-дълбоки части на окото, като лещата.


 

Повечето изгаряния се получават на работните места, тъй като много производства използват разнообразни химикали за продукцията си или се употребяват почистващи средства. В битови условия също може да се случи инцидент, защото повечето препарати за почистване съдържат вредни за очите съставки.

 

Химичните изгаряния се делят на такива от основи, кислини и дразнещи субстанции. Дали едно вещество е киселина или основа се определя по неговото рН, което варира от 1 до 14:

  • С рН, равно на 7, се обозначават неутралните субстанции.
  • С рН под 7 са киселините.
  • Основите са с рН над 7.

 

Най-опасни са изгарянията от основи. Те проникват дълбоко в окото, тъй като основните субстанции са липофилни. Предизвиква се коликвационна некроза на тъканите. Протеините и колагенът се денатурират, мазнините се осапунват, кръвоносите съдове тромбозират. Това не ограничава некрозата, а напротив - тя се разпространява в дълбочина. Прониква в предната очна камера, нанася вреди на лещата (катаракта), цилиарното тяло.

 

Изгарянията с киселини са по-малко травматични в сравнение с основите. При тях некрозата е коагулационна. Това означава, че предизвикват преципитация на тъканите, съдържащи протеини, като по този начин се образува бариера, която спира по-дълбокото разпространяване на некротичните процеси. Изключение прави хидрофлуоридната киселина, чието действие е подобно на основите. Обикновено засягат роговицата, но също могат да доведат до слепота. 

 

Иритиращите вещества имат неутрално рН. Те повече дразнят очите, отколкото да им нанасят вреда.

 

Ранните признаци и симптоми на химическо изгаряне на очите са: болка, зачервяване, дразнене, сълзене, невъзможност очите да се държат отворени, чувство за чуждо тяло, отичане на кепачите, замъглено зрение.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какво да правим?

 

Когато сме сами и е станал инцидент с някакъв вид химикал, първото, което трябва да се направи, е да се промият обилно очите. Промивката трябва да продължи десетина минути, за да може хубаво да се отстрани увреждащата субстанция. Колкото по-дълго химикалът стои в очите, толкова по-големи увреди нанася.

 

Друго много важно нещо е при промивката да се отворят очите широко, колкото и неприятно да е.

 

Следващата стъпка е да се установи с какъв химикал е станал инцидентът (проверява се съдържанието на опаковката). Ако продуктът е с неутрално рН (т.е. иритант), промивката би била достатъчна. Разбира се, задължително се свързваме с офталмолог, за да се провери дали иритантът е бил изцяло премахнат и не е увредил очите.

 

Ако продуктът съдържа киселина или основа, трябва незабавно да се потърси лекарска помощ. Ако не може да се разбере съдържанието на химикала, а симптомите са налице, етикетът се взема и се отива до най-близкия спешен офталмологичен кабинет.

 

Ако инцидентът е станал с дразнещо вещество, лекарят би могъл в допълнение към промивката да изпише изкуствени сълзи или гел. При по-сериозни увреждания на очите от киселини или основи се предписват антибиотични капки (увредените структури на окото стават по-податливи на външни инфекции), кортикостероидни капки (за да може по-бързо да се излекува възпалителната реакция). Ако вътреочното налягане е високо, се предписват капки за неговото нормализиране, дават се болкоуспокояващи, както и капки за разширяване на зениците.