1. Какво представлява увеята?

Увеята има мезодермален произход. Тя е богато кръвоснабдена, което създава особено благоприятна среда за развитие на всякакви форми на увеит. Развитието на инфекцията се подпомага от забавения кръвоток през хориоидеята, което позволява задръжка на патогените.


Почти всички остри или хронични заболявания могат да бъдат предпоставка за развитие на увеит. Такива са скарлатина, коремен тиф, дифтерия, лептоспироза, туберкулоза, сифилис и други. Засега науката пази мълчание относно етиопатогенезата на хроничните увеити с ендогенна етиология. От своя страна този тип увеит може да бъде грануломатозен или негрануломатозен.



Учените са доказали, че при определени условия увеит може да бъде автоалергична реакция, при която като алергени може да се проявят собствени протеини на окото, променени под формата на някои външни фактори или такива, които са напуснали своето стандартно местоположение.


Друг начин за развитие на увеит е по принципа на бърз и бавен имунен отговор. Той се развива в контакт на външно или вътрешно тяло от организма с увеята, която тя възприема за чуждо и насочва имунните комплекси към неговото неутрализиране. Протича в три стадия – първата стъпка е контакт на увеята с чуждия обект и развиване на реакция от бърз тип свръхчувствителност. През втория етап от алергичната реакция се разпръскват множество лимфоцити из увеята, които задържат част от попадналия обект в себе си. По този начин те осъществяват клетъчната имунна памет и помага за светкавичен отговор при контакт с алергена. През третия стадий алергенът отново атакува увеята, като по този начин се развива сензибилизация у нея.


2. Колко видове увеити има – класификация!

За международно е приета анатомо-топографската класификация, според която съществуват четири основни форми на увеит.

 

  • Преден увеит – засяга се само ирис, цилиарно тяло или едновременно двете – иридоциклит;

 

  • Междинен увеит – възпалението обхваща само цилиарното тяло;

 

  • Заден увеит – хориоретинит;

 

  • Генерализиран увеит – възпалението обхваща цялата увея.


3. Преден увеит и неговите особености

Иридоциклит се среща по-често при млади хора, по-често мъже. Особеното тук е, че се забелязва предпоставка при изследваните пациенти с иридоциклит, които се доказва, че имат някакво хронично ревматоидно заболяване. Жени също страдат често, най-вече след климакса. Понякога иридоциклитите възникват на основата на фокална инфекция със стафилококи. Протичат остро, подостро и много често рецидивират.


4. Каква е клиничната картина?

Клиничната манифестация на заболяването се обуславя от основните белези за поява на възпалителна инфекция с инфилтрация. Има силно изразена болка в поразеното окото, околотъканен оток, зачервяване на конюнктивата с разширение на капилярния слой на ириса и повишен пермеабилитет на стените им, което позволява проникване на серум в екстравазалното пространство.

 

Заболяването протича с изразена ексудация, която може да има серозен характер или по-скоро клетъчен, в зависимост от големината на пермеабилитетните капиляри. Също така петият най-важен симптом на възпалителната реакция присъства – заболяването протича с нарушена функция на поразеното око.

NEWS_MORE_BOX

 


Повишената пропускливост на капилярите на ириса и цилиарното тяло се съпровожда от образуване на ексудат, богат на протеини, който се задържа най-вече в предната очна камера. В патологичната течност може да се открият още лимфоцити, левкоцити, както и червени кръвни телца – еритроцити.


Изключително рядка находка при ендогенните увеити е поява на гноен ексудат – хипопион, който се регистрира като жълтеникава маса със задръжка в предната очна камера. Особено предразполагащи са ревматоидните заболявания – болест на Бехчет, Райтер, при лептоспирози и други.


Предимно при вирусните иридоциклити се характеризира появата на кръвоизлив в предната очна камера – хифема.


5. Какви усложнения има иридоциклитът?

При по-бурните или при често рецидивиращите форми на иридоциклит се забелязва нарушение в трофиката на лещата, което довежда до вторична или усложнена катаракта. По пътя на логиката, следващото по честота срещано усложнение е вторичната глаукома. А понякога много тежките увеити завършват с частична атрофия на цилиарното тяло.


6. Какви клинични форми на иридоциклит се познават?

Иридоциклит при ревматоидни заболявания – най-често срещаните форми са анкилозиращият спондилоартрит на Бехтерев, синдром на Райтер и иридоциклит, който се развива при детски или ювенилен артрит.


Съществуват още иридоциклит при фокална инфекция и хетерохромен иридоциклит.