Повечето хора не са особено запознати с плеврата и нейните роли – но и за какво да бъдат. Тя е от онези органи в тялото, за чието съществуване и функция си даваме сметка едва след като се засегне от болестен процес. (Към първа част на материала)
Съединително-тъканната торбичка, обвиваща белите дробове и изградена от два слоя, с малко количество течност между тях, се грижи за гладкото и безпрепятствено разгъване на белите дробове при процеса на дишане.
Плеврата е много чувствителна и нерядко отговаря на болестните процеси – не само в белите дробове и гръдния кош – но и извън тях.
Освен чрез възпаление на листовете ѝ – плеврит, това се случва и с набиране на повече от нормалното количество течност – плеврален излив.
Сух плеврит
Възпалените тъкани често реагират с образуване на фибринови налепи – те са белезникаво протеиново вещество и е възможно да сте ги виждали по дъното на трудно зарастваща рана. Такива налепи има в дъното на язвата на стомаха, както и между двата листа на възпалената плевра.
Този възпалителен отговор е значително универсален и в неговата основа може да се открият много и различни заболявания – бактериална или вирусна пневмония, азбестоза, туберкулоза, рак на белия дроб.
Симптомите са характерни – фибриновите отлагания дразнят нервните окончания на плеврата и предизвикват силна болка. Тя може лесно да се посочи като място и се засилва от дихателните движения и кашлянето. При липса на други причини, обуславящи влажна кашлица, тя обикновено е суха, а дишането е повърхностно – за щадене от болката.
Еволюцията на сухия плеврит при овладяване на основното заболяване е или на пълна резорбция на фибриновите налепи или на тяхното задържане и превръщане във фиброзни сраствания, които е въможно в бъдеще да ограничават дихателните движения.
Нерядко обаче сухият плеврит предшества ексудативният плеврален излив.
Плеврален излив
Формира се, когато капилярите на плеврата са с повишена пропускливост, хидростатичното налягане в тях е високо или пък когато има затруднено оттичане на лимфата.
Когато изливът е малък по количество и не затруднява дишането, а причината за появата му е известна, пунктиране и дрениране не се налага и фокус се поставя върху лечение на основното заболяване, с което се помага и на излива.
В случаите, в които се предприема плеврална пункция, тя има и терапевтична и диагностична роля.
Пунктатът може да се анализира лабораторно и да даде ценна информация за произхода на възпалението. Но преди това, още видимо, той често може да се раздели на две големи групи – транудат и ексудат.
- Трансудатът е бистра, прозрачна и слабо жълта течност и се образува при повишено хидростатично налягане или намалено онкотично такова.
В първия случай става въпрос за сърдечна недостатъчност, а във втория – най-често за хипопротеинемия – намалено количество белтъци в кръвта. Този вид плеврален излив се развива в контекста на нефрозен синдром, споменатата сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза, микседем (хипотиреоидизъм), компресия на горна празна вена и др.
- Ексудатът е всичко друго, но не и бистър – мътен, кръвенист или млекоподобен – според основното заболяване.
Ексудатната течност има високо съдържание на протеини и клетки, тъй като се причинява от повишена пропускливост на капилярната стена и/или отслабен лимфатичен отток.
Възможните причини са много – възпаление на белия дроб, неопластичен процес (бронхиален карцином, метастази в плеврата, първичен тумор на плеврата, левкози, миелом и др.), болести на коремни органи, ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, дефекти и тумори на лимфните съдове, след лъчетерапия, предизвикан от лекарства и др.
Кръвенист е ексудатът най-често при травма, съчетана с разкъсване на междуребрените артерии, дори и при руптура на аневризма на аортата в гръдната ѝ част. Този вид излив може да говори и за разпад на тумор или като усложнение на лечение с антикоагуланти.
Гноен излив (емпием на плеврата) – при него болните имат влошено общо състояние с висока температура, отпадналост, силен задух, болка в гърдите, учестено дишане и ускорен пулс. При остър емпием гнойта трябва да бъде отстранена, а антибиотици освен системно, могат да се приложат и локално – вътреплеврално. Хроничният гноен плеврит налага оперативна намеса.
Липиден или хилозен излив се образува при нарушен лимфен дренаж и в 50% от случаите зад него се крие злокачествено заболяване – най-често лимфом или белодробен карцином.
При съмнение за излив ехографско и рентгенографско изследване ще се използват за диагноза, а основното заболяване и резултатът от пункцията определят лечението и еволюцията на процеса.
