Какво представлява донованозата?

Донованозата представлява инфекция, причинена от бактерията Klebsiella granulomatis (известна преди като Calymmatobacterium granulomatis), която засяга гениталната област, причинявайки червени, безболезнени язви, които лесно кървят. Донованозата е полово предавана инфекция (ППИ), което означава, че се предава чрез сексуална активност, която включва директен контакт с рани.

 


Донованозата e улцеративно състояние, което означава, че води до нарушавания на целостта на кожата, които не заздравяват по естествен път. Поради появата на тези лезии, инфекцията е широко известна като венерическата болест, която "изяжда" плътта. Това обаче е неправилно, тъй като бактериите не засягат тъканта по този начин.

 

Инфекцията е известна също като ингвинален гранулом и е по-често срещана в тропическите или субтропичните региони. Името на заболяването произлиза от телцата на Донован, които са клетки, присъстващи при лица, заразени с инфекцията.

 

Отличителният признак на донованозата са улцеративните лезии в областта на гениталиите или пространството между ануса и гениталиите, което се нарича перинеум. Язвените лезии представляват разкъсвания по повърхността на кожата, които се простират в подлежащата тъкан. Телцата на Донован могат да бъдат наблюдавани под микроскоп след вземане на проби от кожата чрез остъргвания от язвените лезии.

Как става заразяването с донованоза?

Донованозата е инфекция, която се предава по полов път. Това означава, че за да бъде разпространена болестта обикновено е необходим сексуален контакт, който може да включва вагинален, анален и рядко орален секс.

Донованозата може да бъде разпространена и при новородено по време на раждането, ако бактериите присъстват в гениталния тракт и новороденото се срещне с тях. Това обаче се случва много рядко. В някои случаи донованозата може също да бъде предадена при директен контакт кожа до кожа. По-голямата част от случаите на донованоза се срещат при лица на възраст 20-40 години.

 

Инфекцията е по-разпространена в тропическите и субтропичните райони, като южната област на Индия, Папуа Нова Гвинея, Южна Африка, Карибите, Южна Америка и отдалечения северен район на Австралия. Донованозата се среща рядко в Европа, въпреки това се съобщава за увеличаване на случаите на заболяването. Разпространението на донованоза в европейските страни е възможно чрез пътуване между континентите.

Какви са рисковите фактори за заразяване с донованоза?

Някои рискови фактори могат да увеличат вероятността от заразяване с донованоза. Те включват:

  • Наличие на множество сексуални партньори;
  • Възраст 20-40 години;
  • Твърде рядко изследване за полово предавани инфекции (ППИ);
  • Живеене или пътуване в регион, който има по-висока честота на донованоза;
  • Сексуален контакт без предпазни средства.

Други фактори, като по-лоша хигиена и нисък социално-икономически статус също имат значение за разпространението на донованоза.

Какви са симптомите на донованоза?

Симптомите на донованоза обикновено се появяват 1-12 седмици след заразяването с бактерията. Някои данни показват, че е възможно да отнеме средно 50 дни, за да станат забележими симптомите на заболяването, но времето може да варира от няколко дни до една година.

 

Най-честият симптом на донованозата е наличието на бавно растящи язвени лезии. Язвените лезии обикновено първоначално възникват като малки папули или възелчета под кожата, които след това се улцерират, за да наподобят рани. Тези улцеративни лезии присъстват в гениталната област и могат също да се появят около ануса, перинеума, пениса или устата.

 

Безболезнените язви са зачервени и може да кървят. При донованоза могат да възникнат четири вида лезии:

  • Улцерогрануломатозни или улцеро-вегетативни лезии – това са най-честият вид лезии, те имат червен цвят, безболезнени са и лесно кървят;
  • Хипертрофични или верукозни лезии – тези лезии имат неправилни повдигнати ръбове и суха текстура. Някои пациенти са оприличили тези лезии като подобни на орех;
  • Некротични лезии – тези лезии имат неприятна миризма, дълбоки са и причиняват нарушаване на тъканите;
  • Склеротични или цикатрициални лезии – тези лезии включват фиброзни и обширни плаки от белези.

Някои източници също описват:

  • Нодуларни лезии – те са по-рядко срещани от улцеро-вегетативния вид лезии и обикновено се състоят от папули и възли, които са меки и червени. Те могат също да се представят с малко гранулационна тъкан;
  • Прояви на елефантиаза – те засягат предимно жените и включват образуването на белези (фиброза). Това усложнение може да възникне при дълготрайни язви.

Как се диагностицира и лекува донованоза?

Обикновено за диагностицирането на донованоза се вземат проби от кожната чрез леки остъргвания на лезиите, които в последствие се изследват под микроскоп. Въпреки че е трудно да се култивира K. granulomatis, наличието на телца на Донован помага на лекарите да диагностицират състоянието. Въпреки че понастоящем няма одобрен тест за откриване на бактерията, възможно е да бъдат използвани молекулярни анализи, които да помогнат за идентифицирането на причинителя на донованоза.

 

Тъй като K. granulomatis е причинителят на донованозата, инфекцията може да бъде лекувана с антибиотици, обикновено азитромицин в доза от 1 грам веднъж седмично или 500 милиграма дневно. Пациентите трябва да приемат лекарството повече от 3 седмици и докато всички лезии заздравеят напълно. Алтернативните лекарства, които Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) също препоръчват, включват:

  • Доксициклин;
  • Еритромицин;
  • Триметоприм-сулфаметоксазол.

В някои случаи лекарят може да предпише допълнителен антибиотик, ако няма подобрение на симптомите през първите няколко дни от лечението. CDC също така препоръчва на всеки пациент, който получи диагноза донованоза, да си направи и тест за ХИВ.

 

Препоръчително е заразеният да спре всички сексуални контакти, след като получи диагноза донованоза. Пациентите могат да възобновят сексуална активност само след като са приключили лечението и когато лекарят им е казал, че е безопасно да го направят. Важно е също да бъде отбелязано, че рецидив (завръщане на заболяването) може да настъпи 6-18 месеца по-късно, дори ако лечението изглежда ефективно.

 

Референции:
1. National Center for Biotechnology Information (NCBI). Belda, W., Jr. (2020). Donovanosis
2. Centers for Disease Control and Prevention (CDC). Granuloma inguinale (donovanosis)
3. Medical News Today. What to know about donovanosis