Как се унаследява синдромът на Калман?

Синдромът на Калман може да бъде унаследен по три начина. В някои случаи генетичните мутации, свързани със синдрома на Калман, се унаследяват по Х-свързан модел. Това означава, че при мъжете (които имат само една X хромозома) е достатъчно да получат само от едно копие на мутирал ген, за да развият синдром на Калман, докато жените (които имат две X хромозоми) е необходимо да унаследят две копия на мутиралия ген. Това също така означава, че бащите не могат да предадат заболяването на своите синове. Пример за синдром на Калман, унаследен чрез този модел, е форма на заболяването, причинена от мутации в гена ANOS1.


Тези генетични мутации могат също да се предават чрез автозомно-доминантен модел, което означава, че само един засегнат родител може да предаде гена на своето дете. Синдромът на Калман, дължащ се на генетични мутации в гените, изброени по-долу, често се наследява по този модел:


  • FGFR1;
  • PROKR2;
  • PROK2;
  • CHD7;
  • FGF8

Синдромът на Калман може да се унаследи и по автозомно-рецесивен модел, което означава, че двама родители, които са носители на мутацията (но често нямат симптоми на заболяването) могат да имат дете, засегнато от синдрома на Калман. По този начин могат да се унаследяват и мутации в гените PROKR и PROK2.


Какви са причините за симптомите на синдрома на Калман?

При хора със синдром на Калман тези генетични мутации променят миграцията или функцията на определени нервни клетки в мозъка.


Преди раждането в развиващия се нос се образуват обонятелни неврони (неврони, отговорни за усещането на миризмите) и неврони, отговорни за освобождаването на стимулиращ пубертета хормон – гонадотропин-освобождаващ хормон (GnRH).


С развитието на плода, тези неврони започват да мигрират от носа в мозъка, като се настаняват в хипоталамуса – област от мозъка, която контролира неволевите дейности, които тялото извършва, без да се налага да мислим за тях, като освобождаване на хормони, дишане или контролиране на телесната температура. При случаите на синдром на Калман поради определени генетични мутации по време на вътреутробното развитие тези неврони не мигрират правилно.


Резултатът е, че след раждането хората със синдром на Калман може да имат проблеми с обонянието. Това също означава, че от невроните в хипоталамуса отделят гонадотропин-освобождаващ хормон в нормални количества.


Без гонадотропин-освобождаващ хормон да задейства пубертета, половите жлези (тестисите и яйчниците) не отделят други хормони, често свързани с този етап на развитието на човек, като фоликулостимулиращ хормон (FSH, хормонът, който стимулира развитието на яйцеклетката) или лутеинизиращ хормон (LH, хормонът, който предизвиква освобождаването на яйцеклетка от яйчника).


Обикновено тези хормони карат половите жлези да произвеждат тестостерон и естроген, които от своя страна стимулират развитието на вторични полови белези (като развитие на гърдите, пубисното окосмяване и окосмяването по лицето). При хора със синдром на Калман може да е необходима хормонална заместителна терапия, за да бъде насърчено освобождаването на тези хормони.


Библиография:
1. National Center for Advancing Translational Sciences. Kallmann syndrome
2. MedlinePlus. Kallmann syndrome
3. Children's Hospital of Philadelphia. Kallmann syndrome
4. Verywell Health. What Is Kallmann Syndrome?
5. National Organization for Rare Disorders. Kallmann syndrome