Астмата е хронично възпалително заболяване на бронхите, което се характеризира със затруднено дишане, кашлица, свиркащи хрипове и понякога усещане за постоянен задух. Астмата се дължи на действието на комбинирани фактори като генетична предразположеност, алергии, фактори на околната среда, които благоприятстват развитие на състоянието - например акари, полени, косми, мухъл и други. При засегнатите пациенти се наблюдава повишена чувствителност на бронхите към физическа активност, студено време, цигарен дим или излагане на различни алергени. Тази повишена чувствителност на бронхите е резултат от поддържането на постоянно възпаление.
Съвременните препоръки за лечение на астма се основават на тежестта на заболяването и усилията са насочени към предоставяне на ефективен контрол на симптомите, което понижава риска от усложнения. В някои случаи, обаче, тежестта на заболяването се променя с времето, ефективността на терапията може да не е достатъчна и това да доведе до усложнения и екзацербации. Най-честите причини за обостряне на астмата са вирусните инфекции с риновируси от подвид А и С. Други вирусни причинители, каквито са Haemophilus influenzae, грипните вируси и респираторният синцитиален вирус също са чести причини за обостряния и поява на усложнения при астма.
Повишената реактивност и чувствителност на организма към алергени е друга водеща причина. Алергичното възпаление увеличава риска от развитие на вирусни инфекции или благоприятства способността им да предизвикат последващ възпалителен отговор. Бактериалните инфекции водят до нарушения в мукоцилиарния клирънс и увеличават производството на мукус в белите дробове. Това причинява хронично възпаление на долните дихателни пътища. От друга страна, вирусните инфекции нарушават антибактериалната защита на организма и по този нначин се създават благоприятни условия за бактериални инфкеции или промяна в микробиома.
Алергените в околната среда могат да доведат до обостряния и усложнения на астмата. Активирането на мастоцитите под действието на алергените води до отделяне на хистамин, простагландин D2 и образуване на цистеинил левкотриен. Това предизвиква намаляване на просвета на дихатените пътища, съкращение на дихателната мускулатура, повишена пропускливост на капилярите, секреция на мукус и благоприятства възпалението. Повишената чувствителност към алергените е свързана с нарушен вроден имунен отговор и повишава риска от обостряния на астмата поради вирусни инфекции.
Алергиите към плесени и сезонните вариации на тяхното разпространение водят до сезонни обостряния и повишена тежест на състянието. Тютюнопушенето е друг фактор от начина на живот, който е свързан с продължително развитие на обостряния, както и до хронифициране на по-тежките форми на заболяването. Замърсителите в околната среда, съчетани с тютюнев дим, заедно причиняват значително по-изразено обостряне на астмата.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5950727/
