Кога възниква белодробният емболизъм?

Белодробният емболизъм (БЕ) възниква, когато материал запуши (блокира) белодробната артерия или един от нейните клонове. Най-често материалът е кръвен съсирек (тромб), но в редки случаи може да има и други причини за запушването на кръвоносния съд.


Белодробният емболизъм може да бъде причинен от определени основни състояния и някои рискови фактори, свързани с начина на живот, които могат да повлияят на възможността да възникне емболизъм.



Ако тромб (кръвен съсирек), който се е образувал в голяма вена на тялото, се откъсне, премине през дясната страна на сърцето и се задържи в белодробната циркулация, той предизвиква белодробна емболия (тромбемболизъм).


Белодробната емболия обикновено възниква при формирането на тромб в лумена на вена на дълбоката венозна система (дълбока венозна тромбоза, ДВТ, дълбок тромбофлебит), който достига до артерия в белите дробове. Тромбофлебитите имат разнообразни потенциални причини.


Дълбоката венозна тромбоза и белодробният емболизъм са толкова тясно свързани, че ако даден пациент има едно от тези състояния, ще бъдат назначени изследвания и за другото състояние.


Кои са по-редките причини за белодробен емболизъм?

Белодробният емболизъм може да възникне поради други видове обструкции, освен дълбоката венозна тромбоза. По-рядко срещаните причини за белодробен емболизъм включват:

  • Мастна емболия – може да възникне, ако натрупване от мастни клетки (липидни капки) влезе в кръвообращението, откъдето е възможно да попадне в белодробната циркулация. Най-честата причина за мастна емболия е фрактура на таза или дългите кости, тъй като костният мозък на тези кости съдържа големи количества мазнини;
  • Въздушна емболия – ако въздух навлезе в кръвообращението, той може да запуши артерия, включително белодробната артерия. Въздушната емболия е възможно да възникне в резултат от почти всякакъв вид хирургична процедура или може да се развие при дълбоководни водолази, които се издигат твърде бързо към повърхността;
  • Амниотична емболия – рядко околоплодната течност може да навлезе в кръвоносната система по време на тежко раждане, което води до остър белодробен емболизъм.
  • Туморна емболия – раковите клетки, които влизат в кръвообращението, могат да запушат белодробните съдове. Това обикновено е усложнение на рак в краен стадий.

Кои са рисковите фактори за възникването на белодробен емболизъм?

Тъй като белодробният емболизъм почти винаги възниква в резултат от дълбока венозна тромбоза, рисковите фактори за тези две състояния са практически идентични. Те включват рискови фактори, свързани с начина на живот, като:

  • Липса на достатъчно физически упражнения – заседналият начин на живот насърчава венозната недостатъчност (проблеми с венозната циркулация, дължащи се на нарушено функциониране на венозните клапи), която предразполага към образуване на кръвни съсиреци в дълбоките вени на краката;
  • Наднормено тегло – прекалено голямото тегло насърчава натрупването на кръв във вените на долните крайници;
  • Тютюнопушене – пушенето на цигари е особено мощен рисков фактор за възникването на кръвни съсиреци. Пушенето причинява възпаление в кръвоносните съдове, което може да повлияе на съсирването на кръвта

В допълнение към тези хронични рискови фактори, свързани с начина на живот, някои основни състояния също могат значително да увеличат риска от белодробен емболизъм. Някои от тези рискове имат временен или ситуационен характер, докато други създават по-хроничен, дългосрочен риск:

  • Скорошна операция, хоспитализация или травма, която води до продължително обездвижване;
  • Дълги пътувания, които включват продължително седене;
  • Травма, която причинява увреждане на тъканите, предизвикващо образуване на кръвен съсирек;
  • Бременност;
  • Противозачатъчни хапчета, хормонално-заместителна терапия, добавки с тестостерон, тамоксифен и антидепресанти;
  • Хронично чернодробно заболяване;
  • Хронично бъбречно заболяване;
  • Значително сърдечносъдово заболяване, особено сърдечна недостатъчност;
  • Дълбоката венозна тромбоза или белодробен емболизъм в миналото;
  • Някои генетични нарушения могат да направят кръвта хиперкоагулируема (склонна към съсирване)

При наличие на някое от тези състояния, пациентът трябва да положи всички усилия, за да намали риска от развитие на дълбока венозна тромбоза или белодробен емболизъм. Възможно е да бъдат предписани лекарства за предотвратяване на риска от образуване на кръвни съсиреци. Редовните физически упражнения и поддържането на теглото под контрол са важни, а отказването на цигарите е критично.


Библиография:
1. Centers for Disease Control and Prevention. Data and statistics on venous thromboembolism
2. American Thoracic Society. Pulmonary embolism
3. Kosova E, Bergmark B, Piazza G. Fat embolism syndrome
4. Gordy S, Rowell S. Vascular air embolism
5. Thongrong C, Kasemsiri P, Hofmann JP, et al. Amniotic fluid embolism