Мозъчният инсулт представлява остро възникнало, необратимо ограничение или спиране на кръвотока в определена част на мозъка, което води до недостатъчна кислородна консумация и загиване на мозъчната тъкан. Учените са установили, че на всяка минута от развитието на исхемичния процес загиват 1.9 милиона нервни клетки. Съпоставено спрямо нормалната скорост на стареене на мозъка, мозъкът по време на инсулт „остарява” с 3.6 години всеки час, оставен без лечение. Затова навременната терапия е от съществено значение за по-добрия прогностичен изход.
Симптомите на мозъчния инсулт са различни, в зависимост от големината на запушената артерия, участъка от мозъка, който кръвоснабдява, наличието на обходно кръвообращение и др. Най-чести от тях са внезапно възникналата мускулна слабост в един крайник или в едната телесна половина (десни или леви крайници); изтръпване в последните, увисване на единия устен ъгъл, говорни нарушения (нарушено може да е както разбирането на речта, така и самото произнасяне и др.), замайване и световъртеж, загуба на баланс, гадене, повръщане, зрителни нарушения и др.
Целта на своевременно предприетите мерки е подобряване на кръвообращението в засегнатия участък, като по този начин се предпазва от загиване околната мозъчна тъкан, която също страда от исхемията.
Кои са последиците на мозъчния инсулт?
Остатъчните прояви до голяма степен зависят от участъка от мозъка, който е засегнат от исхемията, от предприетите мерки, но също и от индивидуалните особености – възрастта на пациента, неговите придружаващи заболявания, както и от общото му функционално състояние.
Мозъкът има участие в контрола както на физическата активност, така и в психичните прояви, емоционалната сфера и когнитивните функции – памет, внимание, планиране и изпълнение на задачите и др. В зависимост от мястото на исхемизиралия участък може да се засегне една или друга функция на мозъка.
Най-честите остатъчни физически прояви са:
- Мускулна слабост (пареза) или парализа в един крайник или в едната телесна половина, в зависимост от засегнатия участък. Обикновено се засягат крайниците от противоположната на мозъчния инсулт страна;
- Увеличен мускулен тонус и болезнени спазми в ръцете и краката;
- Нарушена координация на движенията и загуба на баланс;
- Болка, изтръпване или чувство за парене, боцкане и други – в някои случаи обикновен допир може да се възприеме като болково усещане. До голяма степен се дължи на неправилно възпримане на получената информация от мозъка;
- Умора;
- Игнориране на засегнатата телесна половина и/или на зрителното пространство от тази страна. Може да се появи и отричане на съществуването на опредлен двигателен дефицит;
- Нарушение в говорните и/или езиковите умения, писане, четене, смятане и др. Може да настъпи трудно произнасяне на думите или да се появи трудност при разбиране на чуждата реч, невъзможно повтаряне или нарушено синтезиране на изречения и др.;
- Трудности при преглъщане;
- Невъзможен контрол на тазово-резервоарните функции – уриниране и дефекация;
- Зрителни нарушения – определени зони от зрителното поле може да не се възприемат от мозъка;
- Припадъци и епилептични припадъци;
- Гастроинтестинални смущения;
- Сексуални проблеми.
От психичните и емоционални прояви след прекаран мозъчен инсулт най-чести са:
- Депресия;
- Чувство за безпокойство;
- Внезапна промяна на настроението;
- Промени в апетита;
- Трудно заспиване или прекомерен сън;
- Трудна концентрация, нарушена памет, мисловна дейност и трудно вземане на решения;
- Главоболие.
Както физическите прояви, така и психичните и когнитивни нарушения изискват мултидисциплинарен подход и редовно проследяване от личен лекар, невролог, рехабилитатор, логопед и психотерапевт.
Периодът след изкаран мозъчен инсулт е рисков за появата на нов съдов инцидент и налага вземането на съответните профилактични мерки, но е важен също и за облекчаване на остатъчните неврологични прояви, за да се осигури едно по-пълноценно качество на живот.
