Проводните нарушения във функцията на сърдечния мускул и неговата работа по своята същност представляват сърдечни блокове. Те са няколко вида.

 

Синоатриалният блок е забавяне или прекъсване на провеждането на възбудените импулси от синусовия възел на сърцето към околния предсърден миокард. Най-често заболяването се развива на фона на повишен вагусов тонус, възпалителни заболявания и дегенериращи процеси, които засягат предсърдната мускулатура. Симптоматиката на заболяването зависи от състоянието на сърцето, от продължителността на траене на сърдечните паузи и от появата на заместителни съкращения по време на работата на миокарда. 


 

Синоатриалният блок може да бъде определен в няколко степени. Първа степен обикновено не се установява в нормалните ЕКГ образи. За сметка на това синоатриалният блок втора степен по тип Мьобиц 1 се изразява в забавяне провеждането на импулса от синусовия възел към предсърдието. Паузата в ЕКГ образа е по-къса от нормалния Р-Р интервал. Обикновено този тип проводно нарушение на сърцето протича изцяло асимптоматично за пациентите. 

 

Синоатриалният блок от тип Мьобиц 2 обикновено протича с внезапно изпадане на Р-вълни и камерни комплекси, а паузата е обикновено с дължината на два нормални Р-Р интервала. Клиничната картина протича под вида на синусова брадикардия от постоянен блок тип 2:1 или 3:1. 

 

Най-тежък е синоатриалният блок 3-та степен. Той обикновено води до развитието на внезапна сърдечна смърт под вида на сърдечен арест. Клиничната картина протича със синкопална симптоматика, различно дълги паузи на сърдечния ритъм в ЕКГ образа и липсата на Р-вълни и адекватни камерни комплекси, като често се появява заместителен ритъм. 

 

Атриовентрикуларният блок е забавяне на провеждането на електрическите импулси от предсърдие към камерите. Първата степен на атриовентрикуларния блок е изразена със забавяне в проксималната част на снопа на ХИС в зоната на възела. Възможно е заболяването да се развие на фона на възпалителни процеси в миокарда, при исхемия или в резултат на медикаментозни въздействия. В ЕКГ образа се забелязват позитивни Р-вълни във второ отвеждане, удължени P-R интервали над 0.20 с, като всяка Р-вълна се последва от камерен комплекс. Камерните комплекси обикновено са в нормалните си граници, ритъмът е правилен, а най-вече честотата на сърдечните контракции се поддържа между 60 и 100 удара на минута. 

 

Втората степен на атриовентрикуларния блок от тип Мьобиц 1 е прогресивно удължаване на P-R интервала в няколко последователни съкращения, след което една Р-вълна се последва от камерен комплекс. Нарушенията по тип Мьобиц 2 протичат под вида на паузи от непроменена Р-вълна, които не се предшестват от прогресивно удължаване на P-R интервала. Клиничната картина обикновено се представя от МАС синдром, протичащ с пристъп траещ няколко секунди до една-две минути със загуба на съзнание и вероятна гърчова симптоматика. Възможно е изпускането на тазови резервоари, липса на пулс и сърдечни тонове и понижаване на артериалното налягане. Лечението в тези условия се прилага чрез провеждане на кардио-пулмонална ресусцитация, сърдечен масаж, адреналин и дефибрилации при наличие на сърдечна контракция. 

 

NEWS_MORE_BOX
 
Възможен е и друг вид АВ-блок, който се описва по тежест като Трета степен. Този тип болест все още се нарича и пълен атриовентрикуларен блок. Това е пълно прекъсване на проходимостта през възела. Причините за развитие на заболяването обикновено са налична исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда, миокардит, кардиомиопатии, вродени аномалии в проводната система, травма при операции и медикаментозно провокиране. Хемодинамиката на пациентите се променя спрямо камерната дейност. Клиничната картина може да протече изцяло асимптомно до масивен синдром с тежък хемодинамичен срив. В зависимост от мястото на засягане се различават - проксимален монофасцикуларен пълен блок, дистален бифасцикуларен пълен блок и тотален вътрекамерен блок. 
 
Вътрекамерните блокове представляват забавяне или прекъсване на провеждането на възбудния импулс някъде в проводната система на камерите под снопа на ХИС. Именно заради това те се делят на бедрен, фасцикуларен и неспецифичен. 
 
Бедреният блок е нарушение на електрическото активиране на една от камерите, поради наличието на патологични промени и деструкция на дясното или лявото бедро на вътрекамерната проводна система. Електрофизиологичният механизъм на блока включва 4 фази - нормална деполяризация на междукамерната преграда, нормална по време деполяризация на свободната стена на камерата с неблокирано бедро, закъсняваща и забавена деполяризация на свободната стена на камерата с блокираното бедро и вторично нарушена камерна реполяризация.