Няма универсално лечение, което да облекчи симптомите на болезнен пикочен мехур (интерстициален цистит) при всеки един пациент. Лечението трябва да бъде избрано индивидуално за всеки пациент въз основа на неговите симптоми. Пациентите обикновено опитват различни лечения или комбинация от такива, докато не настъпи подобрение в общото им състояние.

 

Важно е да разберете, че което и лечение да е избрал Вашият лекуващ лекар, не е възможно да очаквате моментално подобрение. Обикновено отнема седмици до месеци преди облекчаване на симптомите. 


 

Лечението на интерстициалния цистит често се извършва на етапи, като непрекъснато се проследява общото състояние на пациента.

 

1. Първа фаза: Промени в начина на живот

Промените в начина на живот, известни още като „поведенческа терапия”, често са първия избор на лечение, използвани за контрол на симптомите на болезнения пикочен мехур.


При повечето пациенти не се наблюдава цялостно премахване на симптомите, но има и такива които успяват да контролират клиничната изява на заболяването, използвайки този вид лечение. Пациентите с интерстициален цистит често съобщават за болка в областта на тазовото дъно.

 

Има доказателства, че физическите упражнения за укрепване мускулите на тазовото дъно не подобряват симптомите и често дори ги влошават, така че дейности като упражненията на Кегел не са препоръчителни.

 

Повечето (но не всички) хора със Синдром на болезнения пикочен мехур установяват, че определени храни влошават симптомите им: цитрусови плодове, домати, шоколад, кафе, алкохол и пикантни храни.

 

2. Втора фаза: Медикаментозна терапия

Когато промените в начина на живот вече нямат желания ефект, е необходимо да обсъдите с лекуващия си лекар преминаването към медикаментозна терапия. Може да приемате лекарството самостоятелно или в комбинация с „поведенческа терапия”. Съществуват два начина на приложение- орално и интравезикално.

 

Все още не е известно какъв точно е механизмът на действие на оралните медикаменти. Много учени смятат, че изграждат и възстановяват „защитното покритие” на тъканта на пикочния мехур. Лекарството, което се използва е пентозов полисулфат. Често отнема най-малко 3 до 6 месеца преди да се забележи подобрение на симптомите.  Той е ефективен за облекчаване на болката при 30 от всеки 100 пациента.

 

Най-често използваният медикамент за интравезикално приложение е диметил сулфоксид. Някои хора продължават да го използват като поддържаща терапия, но отново не е известен точния му механизъм на действие.  Счита се, че намалява усещането за болка и спомага премахването на свободните радикали, които могат да увредят тъканите.

 

3. Трета фаза: Невромодулация или каутеризация на язва

Невромодулационната терапия е името, дадено на група терапевтични процедури, които доставят безобидни електрически импулси до нервите.

 

При наличие на язва в пикочния мехур каутеризацията му под упойка или прилагането на стероидни инжекции може да доведе до дългосрочно облекчаване на симптомите. Това лечение може да се повтори, ако е необходимо.

 

4. Фаза четири: Лечение с циклоспорин

 

Преди да започнете терапия с циклоспорин е необходимо да обсъдите това с лекуващия лекар, за да прецените дали вашите симптоми оправдават риска. Циклоспоринът е имуносупресор и може да намали способността да се борите с болестта.

 

5.  Пета фаза: Операция

Оперативната интервенция е препоръчан метод на избор при пациенти с тежко, нереагиращо на другите изброени методи, заболяване. Хирургичната намеса може да се предложи на пациенти със силно ограничен капацитет на пикочния мехур.