Какво е фукозидоза?

Фукозидозата представлява рядко генетично заболяване, характеризиращо се с дефицит на ензима алфа-L-фукозидаза, който е необходим за разграждането (метаболизирането) на определени комплексни съединения (например фукозосъдържащи гликолипиди или фукозосъдържащи гликопротеини).

 


Фукозата е вид захар, която е необходима на тялото, за да изпълнява определени функции (есенциална захар). Невъзможността за разграждане на съединенията, съдържащи фукоза, води до тяхното натрупване в различни тъкани на тялото. Фукозидозата води до прогресивно неврологично влошаване (нарушения в нервната система, водещи до неврологични прояви), кожни аномалии, забавяне на растежа, заболяване на скелета и загрубяване на чертите на лицето.

 

Симптомите и тежестта на фукозидозата са силно променливи и разстройството представлява спектър от заболявания, при които е известно, че хора с леки случаи живеят до третото или четвъртото десетилетие. Лица с тежки случаи на фукозидоза могат да развият животозастрашаващи усложнения в ранна детска възраст.

 

Разстройството принадлежи към група заболявания, известни като лизозомни нарушения на съхранението. Лизозомите са мехурчета, разположени в цитоплазмата на клетката, оградени са с единична мембрана и са пълни със смилателни ензими. Ензимите в лизозомите разграждат определени хранителни вещества, като някои мазнини и въглехидрати. Ниски нива или неактивност на ензима алфа-L-фукозидаза води до необичайно натрупване на фукоза-съдържащи съединения в тъканите на болните от фукозидоза.

 

Какви са признаците и симптомите на фукозидоза?

Симптомите на фукозидоза се различават значително дори сред членовете на едно и също семейство, в което се среща нарушението. Фукозидозата може да прогресира бързо, причинявайки тежки, животозастрашаващи усложнения при деца или да се развие по време на юношеството и да прогресира по-бавно, като в крайна сметка причинява сериозни усложнения в зряла възраст.

 

В миналото фукозидозата е била класифицирана като тип I и тип II. Учените обаче сега поддържат тезата, че фукозидозата представлява спектър от заболявания с голямо разнообразие от прояви. Случаите, обозначени като фукозидоза тип I (ранно начало, бърза прогресия) представляват тежкия край на спектъра, а тези, обозначени като фукозидоза тип II, представляват лекия му край.

 

Бебетата с тежки форми на фукозидоза е възможно да не проявяват никакви симптоми на заболяването от 6 месеца до една година от своя живот. Първоначалните симптоми могат да бъдат свързани с умствено и двигателно влошаване, като забавено придобиване на умения, необходими за координиране на умствените и мускулните дейности (психомоторно изоставане).

 

Възможно е да се появят и физикални находки, като груби черти на лицето, удебелени устни и език, множество деформации на костите (лека мултиплексна дизостоза), загуба на мускулен тонус (хипотония) и забавяне на растежа. Прогресивното неврологично влошаване може да доведе до различни симптоми, като интелектуална недостатъчност, различни двигателни нарушения и/или състояние на повишен мускулен тонус в екстензорните мускули, при което се наблюдават изпънати и плътно долепени до тялото, ротирани навътре ръце и крака и отметната назад глава със стиснати челюсти (децеребрационна ригидност).

 

Тежката фукозидоза често прогресира, причинявайки животозастрашаващи невродегенеративни усложнения и/или тежка, прогресивна загуба на тегло и мускулна маса (кахексия), обикновено през първите няколко години от живота на човек.

 

По-рядко срещаните находки, свързани с тежки форми на фукозидоза, включват необичайно уголемени вътрешни органи (висцеромегалия), като черен дроб и далак (хепатоспленомегалия) или сърце (кардиомегалия), гърчове, загуба на слуха, необичайно изкривяване на гръбначния стълб (кифосколиоза) и повтарящи се респираторни инфекции. Някои засегнати лица може да изпитат прекомерно изпотяване и потта им може да съдържа необичайно високи нива на сол.

 

В някои по-леки случаи симптомите, свързани с прогресивно влошаване на централната нервна система, може да не станат забележими до възраст от 18 месеца до три години. Симптомите на по-леките форми на фукозидоза са подобни на по-тежките форми, но обикновено се проявяват по-слабо и имат по-бавна прогресия. Засегнатите бебета могат да развият подобни на брадавици образувания (ангиокератоми) по кожата на около двегодишна възраст. Тези лезии се появяват главно по корема, задните части, бедрата и/или външните гениталии.

 

Някои хора могат да изпитат фиксиране на определени стави в постоянно огъната позиция (контрактури); неволни мускулни спазми (спастичност), които водят до бавни, сковани движения на краката; както и неадекватна способност за изпотяване (анхидроза). Хората с по-леки форми на фукозидоза могат да живеят до второто, третото или четвъртото десетилетие, преди заболяването да прогресира и да причини животозастрашаващи усложнения.

 

Референции:
1. Grabowski GA. Fucosidosis. NORD Guide to Rare Disorders
2. Willems PJ, Seo HC, Coucke P, Tonlorenzi R, O’Brien JS. Spectrum of mutations in fucosidosis
3. Online Mendelian Inheritance in Man (OMIM). The Johns Hopkins University. Fucosidosis
4. Tiberio G, Filocamo M, Gatti R, Durand P. Mutations in fucosidosis gene: a review. Acta Genet Med Gemllol (Roma)