Невронът (нервната клетка) е основният градивен елемент на нервната система. Невроните са подобни на други клетки в човешкото тяло по редица характеристики, но има една ключова разлика между тях и другите клетки – те са специализирани да предават информация в тялото.


Тези високоспециализирани клетки са отговорни за предаването на информация както в химически, така и в електрически форми. Съществуват и няколко различни типа неврони, отговорни за различни задачи в човешкото тяло.


Нервите представляват снопчета, съдържащи стотици до хиляди аксони (дълги, тънки израстъци на невроните, които провеждат електрически импулси далеч от тялото на неврона), обвити в съединителна тъкан. Нервите в периферната нервна система (ПНС) пренасят информация към и от телата (сома) на невроните в централната нервна система (ЦНС), където информацията се обработва.



Идентифицирани са повече от 100 вида периферна невропатия, всяка от които има характерен набор от симптоми, модел на развитие и прогноза. Нарушената функция на периферна нервна система и симптомите на невропатията зависят от вида на увредените нерви – двигателни (мотоневрони), сетивни (сензорни) или вегетативни (автономни):

  • Моторните (еферентни) нерви предават информация от централната нервна система към периферията и контролират движенията на всички мускули под съзнателен (волеви) контрол, като тези, които се използват при ходене, хващане на предмети или говорене;
  • Сетивните (аферентни) нерви предават информация (като при усещания за докосване или болка) в обратна посока на моторните нерви – от периферията (повърхността на тялото или вътрешните органи) към централната нервна система;
  • Автономните нерви регулират биологичните дейности, които хората не контролират съзнателно (неволеви), като дишането, храносмилането на храната и функциите на сърцето и жлезите

Въпреки че някои невропатии могат да засегнат и трите типа нерви, други засягат предимно един или два типа. Следователно, при описване на състоянието на пациента, лекарите могат да използват термини като:

  • Преобладаващо моторна невропатия;
  • Преобладаващо сензорна невропатия;
  • Моторно-сензорна невропатия;
  • Автономна невропатия

Симптомите на периферната невропатия са свързани с вида на засегнатия нерв и могат да се наблюдават за период от дни, седмици или дори години. Мускулната слабост е най-честият симптом на увреждане на двигателните нерви. Други симптоми могат да включват:

  • Болезнени крампи (спазми) и фасцикулации (неконтролирани мускулни потрепвания, които могат да бъдат видими под кожата);
  • Загуба на мускулна маса;
  • Дегенерация на костите;
  • Промени в кожата, косата и ноктите

По-общите дегенеративни промени също могат да бъдат резултат от загуба на сензорни или автономни нервни влакна. Увреждането на сетивните нерви причинява по-сложен набор от симптоми, тъй като сензорните нерви имат по-широк, по-високоспециализиран набор от функции.


Библиография:
1. Department of Neurology Columbia University. Peripheral neuropathy
2. US National Library of Medicine. Peripheral neuropathy
3. Johns Hopkins Medicine. Peripheral neuropathy
4. National Institutes of Health. Peripheral neuropathy fact sheet