Докато физикалният преглед може да подскаже за наличието на пневмония, диагнозата може да бъде потвърдена, освен чрез образна диагностика, също и с помощта на различни лабораторни изследвания.
Пълна кръвна картина
Пълната кръвна картина (ПКК) е кръвно изследване, което се използва за оценка на цялостно здравословно състояние. Броят на левкоцитите (WBC) е един от показателите в пълната кръвна картина, който ако показва повишени стойности, е знак за инфекция или възпаление. Това изследване обаче не дава конкретна информация дали е налице пневмония.
Прокалцитонин
Прокалцитонинът е прекурсор (предшественик) на калцитонина, протеин, който се освобождава от клетките в отговор на токсини. Измерва се чрез кръвен тест. Интересно е, че нивата му се повишават в отговор на бактериални инфекции, но намаляват при вирусни. Резултатите обикновено са положителни в рамките на четири часа след бактериалната инфекция и достигат пик в рамките на 12 до 48 часа. Въпреки че не позволява да бъде установено какъв тип бактерии са налице, това изследване показва, че може да бъде необходимо антибиотично лечение.
Изследване на култура от храчка и оцветяване по Грам
Златният стандарт за диагностициране на бактериална инфекция е посявката. За съжаление, събирането на качествена проба от храчки може да бъде трудно, особено ако пациентът има суха кашлица. Често пробата се замърсява с бактерии, които нормално живеят в дихателните пътища.
Вземането на проба е необходимо да бъде извършено, преди пациентът да е лекуван с антибиотици. Изследването на културата от храчка изисква само пациентът да предостави пробата, която да бъде изследвана. Пациентът ще бъде помолен да кашля дълбоко, за да отдели секрети от белите дробове. Ако той има проблеми с това, лекарят може да използва устройство с малка камера. Специалистът може да помогне на пациента да се отпусне с лекарства по време на процедурата.
След като бъде взета, част от пробата се оцветява по Грам (техника за оцветяване в диагностичната микробиология и начин за класифициране на бактериите в две големи групи: грам-положителни и грам-отрицателни) и се изследва под микроскоп. Качествената проба от храчка ще покаже наличие на няколко бели кръвни клетки, но и малко епителни клетки. Бактериите ще изглеждат червени или виолетови и въз основа на техния външен вид могат да бъдат категоризирани като един от двата класа бактерии. Ограничаването на възможните диагнози по метода на изключването улеснява избора на подходящ антибиотик.
За да бъде установено кои специфични бактерии причиняват заболяването, пробата ще бъде култивирана в петриеви панички. След като бактериите (или гъбичките) се развият, те се тестват срещу различни антибиотици, за да се види кои лечения ще бъдат най-ефективни.
Проблемът е, че може да отнеме дни, за да бъде получен окончателен резултат от културата. Освен това определени бактерии като S. pneumoniae се развиват трудно и могат да дадат фалшиво отрицателни резултати. Поради предизвикателствата при получаването на проба с добро качество, този тест се използва по-често за пациенти в болницата, отколкото за лица, живеещи в общността.
Тестове за антиген в урината
Бактериалната пневмония, причинена от видовете S. pneumoniae и Legionella, има висока честота на усложнения. Антигените от тези бактерии се екскретират в урината. Съществува прост тест за урина за откриване на тези антигени. Резултатите от тях са бързо достъпни и проучванията показват, че са по-точни от оцветяването по Грам или посявката. Друго предимство на такъв тест е, че лечението с антибиотици няма да промени техните резултати.
Проблемът е, че тестовете за антиген в урината са по-малко точни при по-леки случаи на пневмония. Тестът също така изследва само един серотип на Legionella, въпреки че съществуват много видове. Също така, за разлика от културата, няма начин да се използват резултатите, за да бъде определено какви антибиотици биха били най-ефективни за лечение на пневмонията.
Серология
Някои бактерии се отглеждат трудно в култура и нямат наличен тест за антиген в урината за скрининг. Chlamydia, Mycoplasma и някои видове Legionella са нетипични бактерии, които попадат в тази категория.
Съществуват серологични кръвни тестове, които може да помогнат в определянето кога и дали дадено лице е било заразено. Серологията измерва антителата, образувани срещу специфичен патоген. IgM антителата показват нова инфекция, докато IgG антителата обикновено показват, че пациентът е бил заразен в миналото.
PCR и ензимен имуноанализ
Може да бъде трудно да се култивира вирус. Вместо това, вирусните инфекции се диагностицират по-често чрез полимеразна верижна реакция (PCR) и ензимно-свързан имуносорбентен анализ (Enzyme-linked immunosorbent assay, съкратено ELISA). За извършване на някой от тези тестове трябва да бъде взета проба. В зависимост от това какъв вирус се разглежда, тази проба може да бъде кръв, храчка, назален секрет или слюнка.
PCR е тест, който проверява наличието на специфична вирусна или бактериална ДНК в проба. Това е алтернатива на серологията за скрининг за атипични бактерии. Докато резултатите често са налични след един до шест часа, PCR не може да се извърши на място. Пробата трябва да се обработи в лаборатория.
Ензимните имунотестове обаче могат да се извършват за спешни случаи с резултати, налични след 15 минути до един час. Тези имуноанализи използват антитела за откриване на наличието на специфични вирусни антигени и могат да послужат за скрининг за множество вируси наведнъж.
Референции:
1. Centers for Disease Control and Prevention. Pneumonia
2. Chmielewski PP, Strzelec B. Elevated leukocyte count as a harbinger of systemic inflammation, disease progression, and poor prognosis: a review
3. Meisner M. Update on procalcitonin measurements
4. MedlinePlus. Sputum culture
5. Verywell Health. How Pneumonia Is Diagnosed
