Клетките на имунната система са отговорни за поддръжката на имунната реактивност на организма срещу проникващи вирусни и бактериални патогени в човешкия организъм, които понякога може да предизвикват развитието на опасни за здравето инфекции. Първоначално веригата се задвижва от производството на плурипотентни стволови клетки, които се диференцират и дават началото на клонове на В- и Т-клетъчните лимфоцити, неутрофили, еозинофили, базофили, моноцити, дендритни клетки, мастоцити и еритроцити.
Неутрофилите са специален тип клетки на имунната система, които се диференцират от миелоидни стволови клетки. Те мигрират в кръвното русло при химиотаксичен сигнал от страна на организма. Чрез помощта на специални Fc-рецептори фиксират опсонизираните от системата на комплемента патогени и чуждородни частици. Те притежават способност да унищожават директно попадналите патогени посредством силно изразената им бактерицидност.
Еозинофилите са друг специален тип клетки на имунната система. Те имат гранули със силно изразена цитотоксичност към ендотел, епидермис, белтъци и нервни клетки. Тяхната основна функция е да синтезират медиатори и цитокини.
Базофилните клетки и мастоцитите съдържат рецептори за имуноглобулин Е. Основната им функция е да синтезират простагландини клас 2. Също така те осигуряват защита срещу попаднали паразити в организма и срещу имуноглобулин Е медиирани алергични реакции. По този начин организмът остава защитен при попадането на животински паразити с храната, което е особено често явление при консумиране на недобре почистена храна или слабо преработени месни продукти.
Моноцитите имат цитоплазма изпълнена със специфични гранули. Те произхождат от миелоидна стволова клетка и се диференцират в макрофаги. Основната им функция е да фагоцитират попадналите от околната среда болестотворни микроорганизми. Тези процеси се осъществяват след активиране от интерферон или TNF, впоследствие макрофагите придобиват силно изразена цитотоксична активност и имат силен бактерициден ефект срещу попадналите в организма патогени.
Дендритните клетки са антиген-представящи клетки. Те могат да мигрират в кръвта и лимфата. Те се активират при дразнене от попадналите в организма на човек болестотворни микроорганизми. Следващият етап на тяхното действие е да представят по повърхността си молекули на MHC системата, която е главният комплекс по тъканна съвместимост. Също така участват в активираните на клъстърите на диференциация в организма - CD-клетки.
Т-лимфоцитите съвсем спокойно могат да бъдат определени като "шефовете на спецоперацията по премахване и унищожение на чуждородни болестотворни микроорганизми". Те се произвеждат в костния мозък от плурипотентни стволови клетки, след което мигрират в тимуса и там узряват. Впоследствие се диференцират и придобиват специфичната Т-клетъчна реактивност - TCR.
Съответно този тип клетки участват в диференциацията на CD-клетките, които са клъстъри на диференциация. CD4+ Т-клетъчните представители имат специфична помощно-индуцираща функция. Те дават началото на цял нов лъч в производството на протективни клетки срещу попадналите в тялото на човек болестотворни микроорганизми. CD8+ Т-клетъчните лимфоцити са следващите по важност клъстъри, които трябва да бъдат разгледани. Те имат силно изразена цитотоксична и супресорна роля. Участват директно към диференциацията на клетки-убийци и клетки-супресори, когато организмът е изправен пред заплахата на инвазиращите по кръвен път вируси и бактерии.
Ролята на имунната система е да предпазва организма от чуждите антигени, за да не реагират и да предизвикват проявите на болестни реакции в човешкия организъм. Също така те предпазват от появата на кръстосани реакции между чуждородните антигени и собствените антигени на тялото. Тази функция на имунната система се изпълнява от Т-клетките, които придобиват възможността за изпълнението й в тимуса след три-етапни реакции.
- Първият етап е диференциация на двойно негативни Т-клетъчни лимфоцити. Това са CD4- и CD8- клетките.
- Вторият етап е проявата на двойно позитивни клетки - развиват се CD4+ и CD8+ клетки.
- Третият етап е на смесените клетките, където се срещат единични позитивни и единични негативни Т-лимфоцити. Възможни са две комбинации. Първата е проява на CD4- и CD8+ клетки, а втората е проява на CD4+ и CD8- клетки.
В-клетъчните лимфоцити са друг важен клетъчен клон на имунната реактивност на организма срещу попадналите от околната среда чуждородни микроорганизми. Те участват в хуморалния имунитет чрез синтеза на антитела. Всеки зрял В-лимфоцит произвежда само един специфичен вид антитяло, което се експресира на повърхността си като В-клетъчен рецептор. Антителата реагират срещу появата на чуждородни антигени.
NK- клетките са специален тип клетки. Те могат да се определят като "спецотряд за битка с патогените". Името им идва от съкращението natural killers, което на практика означава, че те убиват директно попадналите в организма микроорганизми без да ги подлагат на никакви опити за фагоцитиране или неутрализиране. NK-клетките имат най-силно изразената цитотоксичност в сравнение с всичките други представители на имунния отговор. По този начин се ограничава разпространението на заразените с вируси клетки в човешкия организъм.
