Автоимунният тиреоидит на Хашимото е едно най-разпространените автоимунни заболявания, което се проявява с хипофункция на щитовидната жлеза в резултат на разрушаване на паренхима й от автоантитела (антитела, насочени към собствени тъкани и органи). Заболяването засяга основно жени и симптоматично протича с повишена уморяемост, сънливост, депресивност, повишен апетит и покачване на тегло, косопад, констипация, суха кожа и др.
Тиреодитът на Хашимото се поддържа хормонално чрез прием на синтетичен тироксин (Т4) всекидневно, който да компенсира понижената продукция на хормони от щитовидната жлеза. Невинаги обаче допълнителният прием на синтетичен хормон подобрява общото състояние на пациентката и решава симптомите на Хашимото. За да се чувства добре, пациентът с тиреодит на Хашимото е нужно да направи набор от изследвания, които да оценят състоянието на щитовидната му жлеза, да потърсят подлежащи причинители, довели до „отключване“ на автоимунитета и да открият дефицити, влошаващи симптомите.
Кои са най-подходящите изследвания, които е нужно да реализирате при диагноза тиреодит на Хашимото?
1. Изследвания, оценяващи състоянието на щитовидната жлеза – нужно е изследване на тиреоид-стимулиращия хормон (TSH), свободните хормони на жлезата – тироксин (fT4) и трийодтиронин (fT3), ТАТ- (тиреоглобулинови) и МАТ- (микрозомални) антителата. Референтните стойности на хормоните варират в широки граници, но за правилното функциониране на щитовидната жлеза е нужно нивото на TSH да не надвишава 2,5-3, а нивата на свободните хормони да са на горна референтна граница.
2. Липиден профил – препоръчва се изследване нивата на общия холестерол, HDL – холестерола, LDL – холестерола и триглицеридите. Понижената функция на щитовидната жлеза води до метаболитен синдром и дислипидемия, поради което нивата на липидите трябва стриктно да се следят и да се регулират поради повишения сърдечно-съдов риск.
3. Железен панел – серумно желязо, феритин и желязо-свързващ капацитет (ЖСК). Както ниските, така и високите нива на желязо се асоциират с патологични състояния. Ниските нива на желязо могат да се дължат на желязо-дефицитна анемия и да бъдат причина за персистираща умора, слабост, силен косопад.
4. Витамини и минерали – витамин Д, витамин Б12, магнезий, селен, цинк. При пациенти с тиреодит на Хашимото са много чести дефицитите на витамини. При дефицит на витамин Д е много важна суплементацията, тъй като освен за здравето на костите, този витамин е отговорен и за стабилното психично състояние.
Известно е, че селенът подобрява функционирането на щитовидната жлеза и води до понижаване на нивата на антителата, но преди начало на употребата му е нужно изследване на нивата му. Това е така, защото високите нива на селен водят до неприятни реакции на предозиране като гадене, повръщане, неприятен дъх, сърдечно-съдови усложнения и др.
Витамин В12 е важен за синтеза на ДНК и за правилното развитие на нервната система. Ниските нива на витамин В12 могат да се свържат със симптоми като нервно напрежение, уморяемост, мускулни крампи и болки.
5. Серумна глюкоза, инсулин, НОМА-индекс, гликиран хемоглобин – проверяването на глюкозния профил е от изключително значение, защото тиреоидитът на Хашимото често протича успоредно със състояния като инсулинова резистентност и захарен диабет. Изследването на гликирания хемоглобин дава информация за нивата на серумната глюкоза през последните три месеца и е показател, чрез който може да се установи неоптимален контрол върху кръвната захар при пациенти с диабет. НОМА-индексът се изчислява на базата на кръвната глюкоза и инсулин на гладно и се използва за отриване на инсулинова резистентност, която може да бъде причина за трудно понижаване на телесното тегло.
6. Серумен и фецес тест за откриване на Helicobacter pylori – серумният тест открива IgG- и IgA-антитела срещу антигени на Грам (-) – бактерий, а фецес тестът открива негови антигени. Изследването се препоръчва, тъй като инфекцията с Хеликобактер пилори може да бъде причина за активиране на автоимунитета и за повишаване на ТАТ-антителата.
7. Изследване на носен и гърлен секрет – инфекции на горните дихателни пътища и на гърлото също могат да бъдат тригер за активиране на автоимунното заболяване. Симптоми като постоянна хрема, повишена секреция, болки в гърлото, кашлица и др. могат да насочат към тези изследвания.
8. Женски полови хормони – естрадиол, пролактин, прогестерон, фоликуло-стимулиращ (FSH) и лутеинизиращ (LH) хормон. Тъй като тиреодитът на Хашимото може да причини ановулаторни цикли и нарушения в менструацията, периодичното следене на половите хормони е препоръчително за доброто репродуктивно здраве на пациентката.
Тиреоидитът на Хашимото е състояние, което влияе не само върху щитовидната жлеза, но и върху цялостното функциониране на човешкия организъм. Навременното диагностициране и коригиране на различни дефицити ще доведе до по-доброто здравословно и психическо състояние на пациента. Препоръчва се всички изследвания да бъдат назначени и разчетени от лекуващия ви лекар.
