Емпиемът на плеврата е характерно възпалително гнойно заболяване, което се проявява след попадане на гноеродни бактерии в белите дробове. Емпиемът може да бъде гноен плеврит, развитие на белодробен абсцес и воден плеврит.


Инфекцията може да попадне директно при открита и проникваща гръдна травма, както и по съседство да се осъществи метастазиране на гноеродни бактерии по лимфен и кръвен път към белите дробове. За да се образува патологичното огнище и да се създадат предпоставки за развитие на белодробен плеврит, трябва да съществуват три много важни условия. В организма трябва да попаднат вирулентни бактерии – туберкулозни, сифилистични или гъбични причинители. Също така белодробният паренхим и неговата анатомична структура трябва да се увредени вследствие на хронични белодробни възпалителни заболявания и имунните защитни сили на организма да са отслабени.


Неспецифичният емпием се причинява от гноеродни бактерии – стрептококи, пневмококи и стафилококи, които обикновено са резистентни и не се поддават на никаква антибиотична терапия. Най-лоша прогноза за заболяването има, когато се изолира от бронхиален секрет анаеробен причинител на инфекция.



Емпиемите от своя страна могат да се разделят на първични и вторични. Първите емпиеми се развиват след директно попадане на болестотворен микроорганизъм в плевралната кухина вследствие на попадане на чужди тела, открити или проникващи гръдни травми, развит хемоторакс или пневмоторакс.


Вторичните емпиеми още се наричат метапневмонични. Причината е, че се развиват вследствие на метастазиране на болестотворни патогени от едно или друго място към плеврата. Най-често това са усложнения на белодробни инфекции с ехинокок, киста или абсцес на белите дробове. Също така вторичен емпием може да се развие при хроничен панкреатит, коремен ехинокок и абсцес в поддиафрагмалното пространство.


Най-общо процесът по образуване на емпием протича в три стадия. През първия стадий започва отлагане на фибрин върху плеврата, а самата плеврална кухина започва да се запълва с жълтеникава течност. Постепенно заболяването прогресира и плевралната кухина започва да се изпълва с гноевидна материя или чиста гной. Като краен етап от развитието на заболяването се счита развитието на шварти. Това са вид сраствания между плевралните листове. В крайна сметка състоянието протича с прогресираща дихателна недостатъчност до развитието на тежък Гаспинг синдром и дихателен арест, който налага овладяване чрез интубация и механична вентилация, както и пълна релаксация на мускулатурата чрез анестетици за максимално улесняване на процеса по обдишване.


Паралелно с дихателната недостатъчност се развиват обща сърдечносъдова недостатъчност, развива се чернодробно-бъбречен синдром и водно-електролитният баланс се разстройва.


Клиничните специалисти в етап на наблюдение на болестта определят два основни типа емпием остър и хроничен. Ако заболяването е налично повече от година, без да предизвика крайните увреждания, то състоянието се приема за хронично.


В зависимост от патологоанатомичната и микробиологична диагностика на емпиемната течност, това заболяване може да протича с образуване на серозно-гноен емпием, гнойно-кървениста, гнойно-фибринозна и гнилостна материя в плевралната кухина.

NEWS_MORE_BOX

 

Клиничната картина в острия период е драматична

Заболяването започва с клинична манифестация на остър възпалителен процес в белите дробове. Организмът претърпява тежка автоинтоксикация и дехидратация вследствие на изразен фебрилитет с температурни диапазони между 38,5 и 40 градуса. Наблюдават се бодежи и остра болка, придружени от кашлица, но без секрети!

 

Често се развива клинична картина на сепсис, разрушава се баланса в алкално-киселинното равновесие, тоест пациентите претърпяват характерна за състоянието тахипнея, която цели компенсация на кислородните нужди на организма вследствие на нарушения дихателен процес. Постепенно се развива респираторна алкалоза, която се засича с метаболитна ацидоза в кръвта, което от своя страна е противоречие за организма и започва развитие на полиорганна недостатъчност.

 

За прецизната диагноза...

За да се постави точно и ясно определената диагноза, трябва да се пристъпи към прилагане на рентгенография, рентгеноскопия и ядрено-магнитен резонанс.


Лечението е по спешност!

Лечението налага особено внимание, спешност и прецизност. Извършва се евакуация на гнойната находка в плеврата посредством пункция. Аспирира се гнойното съдържимо максимално бързо и се цели отваряне на гръдния кош и разгъване на белите дробове.
При остър емпием се прилага торакоцентеза, при която се поставят два дренажа на границата между 7-мо и 8-мо ребро по средната мишнична линия.

 

Понякога може да се наложи прилагане на торакотомия, с която се цели поставяне на изкуствена фистула, за да се осъществява адекватен дренаж на плевралната кухина и разгъване на белите дробове.