Пролактинът е хормон, който се отделя от хипофизната жлеза, разположена в основата на мозъка. Пролактинът има съществено значение за образуването на кърмата след раждане. От друга страна, щитовидната жлеза се намира в предната част на шията и отделя щитовидните хормони – трийодотиронин (Т3) и тироксин (Т4). Тя контролира метаболитните процеси, телесната температура и сърдечната функция. Каква е тогава връзката между щитовидната жлеза и пролактина?
Отговорът се крие в мозъка и по-точно – в хипоталамуса. Тази малка част от главния мозък се състои от няколко малки ядра, които имат най-различни функции. Те контролират телесното тегло и апетита, чувството за жажда, телесната температура, ритъмът на сън и бодърстване, сексуалната функция, паметта, кръвното налягане и други важни функции. Основен инструмент на хипоталамуса, с който той изпълнява всички тези процеси, е хипофизната жлеза.
Хипоталамусът и хипофизата са свързани с останалите жлези в тялото в йерархични системи. Най-високо на „трона“ стои хипоталамуса, който раздава „команди“. Непосредствено под него е хипофизата, която разпределя задачите между останалите „подчинени“ жлези – щитовидната, надбъбреците и половите жлези. Повишението нива на отделените от тях хормони служат като обратна връзка на хипоталамуса и хипофизата за „добре свършената работа“.
Командите, които дава хипоталамуса, са под формата на стимулиращи хормони. Конкретно за оста хипоталамус-хипофиза-щитовидна жлеза, това е хормонът TRH (тиреостимулиращ рилийзинг хормон). TRH се свързва със специфични клетки в хипофизата, наречени тиреотрофи, които отделят хормонът TSH (тиреостимулиращ хормон). TSH служи като сигнал за щитовидната жлеза да отделя Т3 и Т4.
Но какво се случва, ако щитовидната жлеза не реагира на командите? Хормоните Т3 и Т4 могат да се оприличат на своеобразно ехо, което достига до „ушите“ на хипоталамуса и хипофизата, и съответно до спад в нивата на TRH и TSH. Когато хипоталамусът не получи очакваната обратна връзка, той започва да отделя повече TRH, и съответно TSH от хипофизата, в стремежът си да нормализира балансът на Т3 и Т4 в кръвта.
На базата на тази обратна връзка се осъществява и диагностиката на тиреоидните заболявания. При намалена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), тя остава „глуха“ за сигналите на хипоталамуса и хипофизата и не отделя Т3 и Т4, което води до високи нива на TRH и TSH в кръвта. Ще видим как това оказва влияние на пролактина след малко.
Пролактинът, подобно на TSH, се отделя от клетки на хипофизата, наречени лактотрофи. Секрецията на пролактин се контролира посредством потискащи и стимулиращи сигнали. Основният регулиращ механизъм е потискащият. Осъществява се посредством невротрансмитера допамин от хипоталамуса. Той поддържа определено ниво на пролактина, като не му позволява да надвиши горната граница на нормата.
В случай на нужда, до хипофизата достигат стимулиращи сигнали, които повишават пролактиновата секреция. Най-мощният такъв стимул е сученето на бебето при кърмене. Друг основен регулатор са естрогените, които могат значително да повишат нивата на пролактин, което обяснява и по-високата му горна граница при жени.
И тук идва връзката на щитовидната жлеза с пролактина, а именно хормонът TRH. Той действа като стимулиращ фактор, освен на TSH, но и на пролактиновата секреция. Повишаването на TRH при хипотиреодизъм води до повишено отделяне на пролактин от хипофизата. Хиперпорлактинемията, от своя страна, потиска половата функция и води до менструалния нарушения и дори липса на менструация при жените и еректилна дисфунцкия при мъжете. Резултатът и при двата пола е инфертилитет.
Затова винаги при оценката на репродуктивни проблеми, освен нивата на пролактина, се изследва и функцията на щитовидната жлеза. И друг важен момент – при установяване на хиперпролактинемия е задължително изключването на хипотиреодизъм. Ако такъв е налице, първо трябва да се нормализира функцията на щитовидната жлезата с прием на Т4, след което отново да се проследят пролактиновите нива. Висок пролактин при нормални нива на TSH, налага търсене на друга причина за този проблем.
Референции:
Mariotti S, Beck-Peccoz P. Physiology of the Hypothalamic-Pituitary-Thyroid Axis. 2021 Apr 20 Endotext [Internet]. South Dartmouth (MA): MDText.com, Inc.; 2000–. PMID: 25905193.
Norman AW, Henry HL, eds. (2014). III. Structure, Synthesis, Secretion, and Target Cells of the Hypothalamic Releasing Hormones: E. Hypothalamic Control of Prolactin Secretion".Hormones. Academic Press. p.66.ISBN 9780080919065.
Glezer A, Bronstein MD. Hyperprolactinemia. 2022 Jan 5. Endotext [Internet]. South Dartmouth (MA): MDText.com, Inc.; 2000–. PMID: 25905218.
