Хиперхидрозата или прекомерното изпотяване се разделя основно на първична (фокална или есенциална) с изпотяване на ръцете, подмишниците, лицето и краката - без видима причина и вторична или генерализирана - със засягане на цялото тяло.


Засиленото изпотяване най-често се свързва с физическата активност, но когато такава не е налице, а в същото време потенето започва да излиза извън границите на нормата, дори и в покой – тогава причините следва да бъдат уточнявани.


На първо място диагностичният процес се насочва към някои инфекциозни и дори ракови заболявания, но от полезрението не бива да излизат и метаболитните и хормонални промени.



Повишено изпотяване се отчита при пациенти с повишена хормонална продукция от страна на щитовидната жлеза или т. нар. тиреотоксикоза. Освен това хиперхидроза (повишеното отделяне на пот) е налице още при пациенти със захарен диабет, феохромоцитом и спадане на нивото на естрогена (например при менопауза).


При тиреотоксикозата наличното повишено изпотяване се дължи на повишения метаболитен обмен. Но обикновено изпотяването не е единственият симптом. Изявено е отслабването на тегло, честите диарии, както и повишен пулс – над 100 удара в минута. Възможно е да се забележи и треперене на пръстите на ръцете – тремор.


При захарния диабет причината за чести и обилни изпотявания са хипогликемиите – понижаване на стойностите на кръвната захар под нормата. Причина могат да бъдат и непрецизираните дози на медикаментите, които се приемат за сваляне на глюкозата.


Друга хормонална причина за изпотявания е засягането на надбъбречната жлеза или т. нар. феохромоцитом. Представлява невроендокринен тумор, който се развива по-често в сърцевината на жлезата (в до 80% от случаите) и в останалите 20% извън нея.

 

Характерно е производството на катехоламини - например адреналин и норадреналин, които водят до рязко повишаване на кръвното налягане, отделяне на обилно количество пот, както и побледняване на лицето. Кръвното налягане при тези пациенти трудно се поддава на медикаментозна терапия.


Не на последно място като хормонална причина за изпотяване се посочва ниското ниво на естрогени. Най-често се наблюдава при жени в менопауза или дори още преди настъпването ѝ – в периода на пременопаузата.


В тези случаи се препоръчва и назначаване на заместителна терапия с хормони, дори често първа стъпка е започването на фитоестрогени – получени от растения.


Бременността е другият период от живота на една жена, когато промяната в нивата на хормоните също стават причина за оплаквания от прекомерно изпотяване.


При повишаващите се нива на прогестерон се води до увеличаване на телесната топлина, а от там и хиперхидроза. Освен това намаляващите нива на естроген могат да окажат пряко въздействие върху хипоталамуса, който отговаря за регулирането на телесната температура.


Ниските нива на тестостерон при мъжете също могат да станат причина за проявата на т. нар. „горещи вълни“ и последващото прекомерно изпотяване. Често този симптом се проявява през нощта. Но нощните изпотявания са характерни също така и за някои инфекциозни заболявания – например туберкулозата, както и за някои туморни заболявания на кръвта (лимфоми).


По отношение на някои медикаменти също е възможно прояви на прекомерно изпотяване. Особено когато някои от страничните им ефекти са и смущения на хормоналната синтеза. Пример са кортизонови препарати, медикаменти за щитовидната жлеза както и някои онкологични терапии при рак на гърдата.


Посещението при лекаря е препоръчително, ако изпотяването е толкова силно, че създава изразени неудобства в ежедневието. При внезапни, чести нощни епизоди на прекомерно изпотяване посещението на лекар е силно препоръчително. Съчетанието с други оплаквания - постоянна жажда, повишен пулс, треперене също насочват за консултация със специалист. 


Библиография:
1.    Causes of Hyperhidrosis (Excessive Sweating), WebMD;
2.    D. Robertshaw; Hyperhidrosis and the sympatho-adrenal system, PubMed;
3.    R. Freedman, Ch. Blacker; Estrogen raises the sweating threshold in postmenopausal women with hot flashes, NIH