Псориазисът е заболяване, което се характеризира с появата на червени петна по кожата, покрити с бели или жълтеникави люспи. При псориазис има повишено производство на кератиноцити в епидермиса и промяна в ритъма на подновяване на кожните клетки. Това заболяване, заедно с други имунологични, биомолекулярни, генетични и външни фактори влияе на развитието на метаболитен синдом и обратно. Метаболитният синдром се състои от няколко компонента: високо кръвно налягане, затлъстяване, нарушен глюкозен толеранс, хиперурикемия и дислипидемия. Тези фактори се засилват главно от инсулиновата резистинтност, която се причинява от възпалителните цитокини, като тумор некротизиращ фактор алфа, интерлевкин-6, заедно с лептин и адипонектин, които са молекули, срещащи се и при псориазис.
Тежестта и прогнозата при това заболяване се влияят от кардиометаболитни състояния, които могат да бъдат предотвратени или контролирани с промяна в начина на живот и контрол на телесното тегло. Установено е, че периодичното гладуване, контролът на телесното тегло и промяната в начина на хранене имат важно значение за справяне с псориазиса.
Няколко проучвания са показали връзката между псориазис и метаболитен синдром, независимо от причините или тежестта на псориазиса. Други проучвания са установили връзка между повишения индекс на телесна маса, обиколката на талията и ханша и концентрацията на инсулин с тежестта на псориазиса. Освен това, псориазисът, сам по себе си, е независим рисков фактор за кардиометаболитни заболявания и инсулинова резистентност, независимо от индекса на телесна маса. Системното възпаление, наричано още псориатичен марш, се счита за друга причина, която увеличава имунните медиатори цитокини и адипокини, което, от своя страна, води до инсулинова резистентност, атеросклероза и сърдечносъдови заболявания.
Други фактори, свързани с повишен сърдечносъдов риск, като тютюнопушене, консумация на алкохол и ниска физическа активност също са определящи при пациенти с псоиазис. Установено е, че пациентите с псориазис по-често развиват затлъстяване. Освен това, засегнатите пациенти имат повишено систолно налягане, повишени нива на глюкоза в кръвта, по-висока обиколка на талията, по-висок риск от исхемична болест на сърцето и по-нисък “добър” холестерол. Хипертонията, диабетът тип 2 и метаболитният синдром утежняват и увеличават продължителността на псориазиса.
В предишни проучвания е установено, че както при псориазис, така и при метаболитен синдром, се осъществява оксидативно увреждане на генетичния материал от възпалителните и противовъзпалителните маркери. Адипокините, секретирани от мастната тъкан, увеличават инсулиновата чувствителност и имат противовъзпалителен и антиатеросклеротичен ефект. Адипонектинът предизвиква повишена инсулинова чувстителност поради свързване с AdipoR1 и AdipoR2. Намаляването на телесното тегло увеличава нивата на адипонектин. От друга страна, инсулиновата резистентност, дислипидемията и атеросклерозата намаляват нивата на адипонектин.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6957052/
