Науката, изучаваща имунологията на костта или т. нар. остеоимунология изследва сложната взаимовръзка между имунната и костната система, в контекста на редица заболявания, включително и ревматологични. Чрез проучване върху редица молекулярни механизми и взаимодействието на различни съединения, остеоимунологията допринася за изясняване на костната загуба при широк спектър заболявания.


Терминът остеоимунология е използван за първи път в края на XX и началото на XXI век за обозначение взаимодействието между отделните клетки на имунната система с тези на костната тъкан.


При липса на болестни процеси е налице баланс между два основни вида клетки на костната тъкан: остеокласти, които имат резорбираща функция и остеобласти, които са с костообразуваща функция.


 

Автоимунните заболявания, засягащи ставите се характеризират с наличието на хронично имунно възпаление, което от своя страна води до нарушения в равновесието на костното образуване и костната резорбция. Този дисбаланс води до появата на локална и системна костна загуба.


Клетките на имунната система и проинфламаторните (провъзпалителни) цитокини медиират костното разграждане или изграждане, като роля в тези процеси заема и мускулно-скелетната система.


Периартикуларната костна загуба под формата на костни кисти и ерозии е основна проява при ревматични заболявания като ревматоиден артрит и псориатичен артрит. Структурните увреди се дължат на действието на остеокластите.


Доказано е, че в условия на хронично имунно възпаление нараства фракцията на клетки предшественици на остеокластите, с което броят на клетките, които навлизат в ставите и се диференцират до остеокласти, се увеличава. Паралелно с това повишените нива на проинфламаторни цитокини в условия на възпаление, като tumor necrosis factor – alpha (TNF-alpha – тумор некрозен фактор алфа), стимулира остеокластното формиране и потискат остеобластното.


Изследвайки механизма на разрушаване на костта и ролята на имунната система за стимулиране на костната резорбция от остеокластите започват и първите опити за лечение на някои ревматологични заболявания с цитокин-базирана терапия. Терапията включва блокиращи молекули срещу тумор некрозен фактор-алфа, приложението на които води до забавяне прогресията на ревматоидния артрит. За обективизиране резултатите от терапията заболяването-съответно засегнатите стави се проследяват рентгенографски.


Имунните механизми, които повлияват костното формиране, до известна степен определят и типа на съответния артрит – преобладаващо ерозивен, с изразено костно формиране или съчетание и на двата процеса.


Механизъм на регулация на костното формиране, доказан при формиране на остеофити (наричани често в разговорния език-шипове) и синдесмофити, се осъществява под влияние на фактори като: transforming growth factor – beta (TGF-beta) и някои други протеини, които повишават костното формиране чрез стимулиране диференциацията на остеобластите.


Чрез разкриване на интимните механизми на взаимодействие между остеобластите, остеокластите и клетките на имунната система остеоимунологията доказва наличието на патогенетични механизми, които свързват хроничното имунно възпаление със структурни промени в костите. Откритията в областта имат значение за синтезирането на нови молекули, насочени за прицелно лечение на редица ревматологични заболявания.


Библиография:

1. Остеоимунология в ревматологията“, Шумналиева Р. и колектив, сп. Medical News, октомври/2014;

2. Asagiri M., Takayanagi H. The molecular understanding of osteoclast differentiation. Bone, 2007; 40: 251-264;

3. Gravallese E., Manning C. Synovial tissue in rheumatoid arthritis is a source of osteoclast differentiation factor. Arthritis Rheum., 2000; 43: 250-258.19