Пейсмейкърите са малки устройства, създадени, за да подпомагат функцията на сърцето. Тези устройства могат да доловят електрическа активност във вътрешността на сърцето и да възстановят скоростта и AV последователността на сърдечното активиране. Изборът на оптимален модел на пейсиране при наличие на проводни нарушения се ръководи от подлежащата патология, въздействието на пейсиращата терапия върху тази патология и потенциално вредният ефект на избрания модел на пейсиране.
Стандартните пейсмейкъри имат три съставни части - генератор, проводници и сензори (електроди). Най-честите показания за постоянна пейсмейкърова терапия са високостепенният атрио-вентрикуларен блок и дисфункцията на синусовия възел.
Разбира се, съществуват и някои специфични видове пейсмейкъри, които подобряват синхронността на работа на двете сърдечни камери - сърдечната ресинхронизираща терапия. Както и такива устройства, които предпазват пациентите от настъпване на внезапна сърдечна смърт - ICD терапията. Независимо от вида на устройството, целта на терапията е подобряването на преживяемостта и качеството на живот, която е постигната в редица клинични проучвания.
Съществуват различни видове пейсмейкъри според структурата и функцията им. Най-често в клиничната практика се използват ендокардните пейсмейкъри, едно- или двукухинни устройства. Ендокардните пейсмейкъри, базирани на електроди, се състоят от пулсов генератор, който обикновено се имплантира в пекторалната област и трансвенозен/ни електрод/и, имплантирани в миокарда.
Тези електроди имат способността да приемат сърдечната активност и да осигуряват терапевтична сърдечна стимулация.
След въвеждането на трансвенозни ендокардни пейсмейкъри през 60-те години на миналия век, големият технологичен напредък подобри тяхната ефикасност и безопасност. Като цяло имплантирането на пейсмейкър се счита за процедура с нисък риск, но не е лишена от усложнения, свързани с устройството и процедурата, както и от неизправност на самото устройство.
Има случаи, например някои съдови аномалии или структурни промени в сърцето, при които венозният достъп до ендокарда е затруднен или невъзможен. Това са пациенти с вродени аномалии и без венозен достъп до сърцето или с отворен шънт между дясната и лявата страна на кръвообращението, повтарящи се инфекции на устройствата, тромбоза на вени. В тези случаи се налага да се проведе епикардна стимулация.
Технически епикардните електроди се имплантират с помощта на различни (минимално инвазивни) торакотомии или торакоскопия и роботизирани техники. За особена група пациенти са създадени миниатюрни интракардиални безелектродни пейсмейкъри.
Тези устройства се въвеждат подкожно през феморалната вена и се имплантират директно в стената на дясна камера, чрез използване на приспособена система за освобождаване на катетърна база.
Има доказателства, че първото поколение безелектродни пейсмейкъри осигуряват ефективна еднокамерна пейсираща терапия. Макар и обещаваща технология, ограничение за масовото ѝ използване представлява потенциалното затруднение при екстракцията (изваждането) на безелектродния пейсмейкър в края на услугата.
До този момент няма налични рандомизирани контролирани данни за сравняване на клиничните резултати между безелектродното пейсиране и еднокамерното трансвенозно пейсиране. Независимо от вида на избраното устройство, целта на пейсмейкъра е да възобнови отчасти нормалното съкращение на сърцето в случаите на различна проводна патология.
Референции:
1. Препоръки на ESC 2021 за сърдечно пейсиране и сърдечна ресинхронизираща терапия;
2. https://www-heart-org./en/health-topics/arrhythmia/prevention--treatment-of-arrhythmia/pacemaker.
