Туморните клетки могат да започнат развитието си почти навсякъде в човешкото тяло, което е съставено от трилион клетки. Ракът е общо наименование за група заболявания, свързани с анормален растеж на клетките с потенциал за навлизане и разпространение в други части на тялото. Това от своя страна затруднява нормалното функциониране на организма.


Обикновено нормалните клетки растат и се разделят, за да образуват нови клетки, тъй като тялото се нуждае от тях. Когато клетките остареят или се повредят, те умират и новите клетки заемат мястото си. При развитието на тумора обаче, този подреден процес се разпада. Клетките стават абнормни, старите или повредените клетки оцеляват (когато всъщност трябва да умрат), а новите клетки се образуват, когато не са необходими. Тези допълнителни клетки могат да се делят без спиране и да образуват израстъци, наречени тумори.

 


Туморите се разделят на две големи групи – доброкачествени и злокачествени. Малигнените или злокачествените тумори могат да се разпространят и да нахлуят в близки тъкани и органи. Освен това, докато тези тумори растат, някои ракови клетки могат да се откъснат и да достигнат до далечно разположени тъкани и органи в тялото чрез кръвта или лимфната система.

 

За разлика от злокачествените тумори, доброкачествните или бенигнените не се разпространяват в близки тъкани. Те обаче достигат големи размери и в някои случаи, като бенингените мозъчни образувания, могат да бъдат животозастрашаващи.  

 

Раковите клетки се различават от нормалните по много начини, които им позволяват да се развиват извън контрол и да станат инвазивни. Една от най-важните разлики е, че са по-малко специализирани от нормалните клетки. Тоест, докато нормалните клетки съзряват в много отчетливи типове със специфични функции, при туморните клетки това не е така. Което от своя страна е причина те да продължават да се делят без да спират.

 

Туморните клетки са в състояние да повлияят на нормалните клетки, молекули и кръвоносни съдове, които заобикалят и „хранят” тумора. Например те стимулират образуването на кръвоносни съдове от нормалните клетки, които снабдяват тумора с кислород и хранителни вещества и способстват отделянето на отпадните продукти.

 

Раковите клетки много често могат да въздействат на имунната система и  да се „скрият” от нея. Имунната система защитава раковите клетки, както и всички останали клетки в организма. Появата на първите ракови клетки предизвиква незабавна реакция на някои имунни клетки, т.нар. регулаторни Т-лимфоцити. Те разпознават туморните клетки и блокират действието на т.нар. ефективни Т-лимфоцити, като ги възпрепятстват да атакуват и разрушат абнормните клетки.

 

Ракът е генетично заболяване, тоест причинява се от промени в гените, които контролират функционирането на клетките ни, особено как те растат и се делят. Генетичните промени могат да бъдат наследени от нашите родители или да възникнат по време на нашия живот в резултат на грешки в разделянето на клетките или поради увреждане на ДНК. Много важно е да се отбележи, че не унаследяваме самото туморно заболяване, а възможността то да се развие.

 

Туморът на всеки един човек има уникална комбинация от генетични промени. Тъй като ракът продължава да расте, ще настъпят допълнителни промени. Дори в рамките на един и същи тумор, различните клетки могат да имат различни генетични промени.

 

Три основни типа гени обикновено допринасят за развитието на рак – прото-онкогени, гени подтискащи тумора и гени за възстановяване на ДНК. Тези промени понякога се наричат „двигатели” на рака. 

 

Прото-онкогените участват в нормалния растеж и делене на клетките. Въпреки това, когато тези гени се променят по определен начин или са по-активни от нормалното, те могат бъдат причина за формирането на тумор. Тумор-супресорните гени също вземат участие в контрола на растеж и делене на клетките. При възникване на промени в тези гени, клетките започват неконтролируемо делене.

 

Учените вече са установили, че определени мутации обикновено се срещат при много видове рак. Поради това раковите заболявания се характеризират с видове генетични изменения, които „движат” процесите в тях.