С наближаването на зимата си заслужава да си припомним какво са инфекциите на горните дихателни пътища и да изясним ключовите разлики между двете основни групи вирусни заболявания, които ги засягат.
Горните дихателни пътища включват носа, гърлото, ларинкса (където се помещават гласните връзки) и трахеята. Най-често в клиничната практика на общопрактикуващите лекари и УНГ специалистите се срещат различни вирусни инфекции на тези органи.
Важно е да подчертаем, че между понятията грип и настинка има важни етиологични и клинични различия, и да изясним какви са те.
Настинките се причиняват от голяма група вируси – риновируси, коронавируси, аденовируси, респираторни синцитиални вируси и др. Добре познатите симптоми – течащ нос, кашлица и назална конгестия - са ограничени до горните дихателни пътища. Ако ларинксът бъде засегнат се развива ларингит със загуба на гласа.
Симптоматичното лечение е напълно достатъчно в огромното мнозинство от случаите. Макар и тривиално, то също има своите особености, които трябва да се имат предвид. На първо място, назалната конгестия най-често се лекува с ОТС алфа-адреномиметици (ксилометазолин, оксиметазолин и др.) под формата на спрейове или капки, които имат съдосвиващ ефект в назалната мукоза и подпомагат отбъбването й. Тези медикаменти обаче е добре да не се приемат от пациенти с хипертония, тъй като повишават кръвното налягане; и това, което е може би най-важното – не трябва да се приемат повече от пет дни, поради риска от изсушаване на носната лигавица и последващ медикаментозен ринит. Медикаментозният ринит представлява компенсаторно свръхнабъбване на носната лигавица, което хронифицира, трудно се поддава на лечение и предизвиква голям дискомфорт на пациента.
Сухата (непродуктивна) кашлица се потиска най-вече с ОТС антитусиви (най-често бутамират), които действат на централно ниво (в главния мозък). Прилагането им при деца под две години става само по лекарско предписание.
Ако е налице влажна (продуктивна) кашлица, т.е. такава с гъст секрет в гърдите, който може да бъден труден за изхрачване, се прилагат муколитици, които втечняват секрета и подпомагат изхвърлянето му. Повечето продукти се отпускат без рецепта, но само за деца над две години.
Грипът, от друга страна, има различен причинител – различни щамове инфлуенца вируси - както и различно клинично протичане. При него, освен горните симптоми, са налице и мускулни болки, повишаване на температурата и общо неразположение, симптоми, които в повечето случаи са водещи. Протичането е значително по-продължително и тежко, потенциално фатално.
Трябва да се изтъкне, че при грипа, освен симптоматичното лечение, което съвпада с това за настинката, може да бъде необходимо прилагането на етиологично лечение – противовирусни лекарства и специфична имунопрофилактика. Също така, грипът има епидемичен характер, за разлика от настинката, която макар и силно заразна, се ограничава до инцидентни случаи.
В допълнение към аналгетичната и температуропонижаващата терапия, които се осъществяват с ОТС продукти – метамизол, парацетамол, ибупрофен и др., при грипа често е необходима антивирусна терапия с амантадин, римантадин, оселтамивир, занамавир и др. Всеки от тези продукти има специфични показания и предписването им става само от лекар, който внимателно преценява рисковете и ползите от приложението им, съобразявайки се не на последно място и с цените на продуктите и възможностите на пациента.
Антибиотичното лечение е нецелесъобразно при грип (антибиотиците са абсолютно неефективни срещу вируси), освен при лечение на бактериална суперинфекция (вторична бактериална инфекция на фона на вирусната такава) или за профилактирането й, ако лекарят прецени, че това е необходимо.
Рисковите групи пациенти трябва да бъдат подложени на специфична имунопрофилактика – което се осъществява с ваксини, които се актуализират всеки сезон. Голямата изменчивост на грипния вирус силно затруднява фармацевтичните производители в създаването на ефективни ваксини.
Това, което е важно да се обобщи, е, че за грипа съществува специфично лечение и ваксина, докато за настинките лечението е изцяло симптоматично и ваксини не съществуват.
Лекарската консултация е задължителна при персистиране на симптомите за повече от няколко дни, при малки деца и хора в напреднала възраст, бременни, имунокомпрометирани, хора с тежки хронични заболявания, особено такива на дихателната система, пациенти със силно телесно изтощение и др.
Изключително важно е симптомите на заболяването да не бъдат подценявани или пренебрегвани, а да се търси навременна лекарска консултация, която да предотврати многото потенциални усложнения на тази коварна болест – грип.
