Хроничното чернодробно заболяване представляват прогресивно влошаване на чернодробните функции за повече от шест месеца. Някои основни чернодробни функции включват производството на фактори на кръвосъсирването и други протеини, детоксикация на вредните продукти на метаболизма и отделяне на жлъчка.

 

Хроничното чернодробно заболяване е непрекъснат процес на възпаление, разрушаване и регенерация на чернодробния паренхим, което води до фиброза и цироза. Спектърът от етиологии (причини за възникване) при хронично чернодробно заболяване е широк и може да включва излагане на токсини, злоупотреба с алкохол за продължително време, инфекция, автоимунни заболявания, генетични и метаболитни нарушения.


 

Цирозата е краен стадий на хронично чернодробно заболяване, което води до нарушаване на чернодробната архитектура, образуване на широко разпространени възли, съдова реорганизация, неоангиогенеза (образуване на нови кръвоносни съдове) и отлагане на извънклетъчен матрикс (съвкупността от вещества, заобикалящи клетките в даден тип тъкан).

 

Основният механизъм на фиброзата и цирозата на клетъчно ниво е набирането на звездовидни клетки и фибробласти, което води до фиброза, докато паренхимната регенерация се основава на чернодробни стволови клетки. Хроничното чернодробно заболяване е изключително често срещано клинично състояние и фокусът при него се поставя върху общата етиология, клинични прояви и лечение.

 

Фиброзата обикновено е необратима, но може да бъде обратима в началния етап на развитие. Времевата точка на прехода от обратима фиброза към необратима фиброза все още не е напълно изяснена. При хронично чернодробно заболяване, ако не бъде лекувано, крайната точка обикновено е необратима фиброза, образуване на регенеративни възли и развитие на чернодробна цироза. Скоростта на развитие на фиброзата зависи от основната причина за състоянието, факторите на околната среда и самия организъм.

 

В проучване е изследвано развитието на чернодробна фиброза при 4852 пациенти с различна подлежаща етиология. Авторът наблюдава значителни разлики в скоростта на развитие на фиброзата и нейното прогресиране. Скоростта на развитие на фиброзата е била най-бърза при пациенти с коинфекция с HIV и вируса на хепатит С (HCV), докато скоростта при първичната билиарна цироза е била най-бавна.

 

Степента на прогресиране на фиброзата е по-висока с увеличаване на възрастта. Жените демонстрират по-постепенна прогресия на чернодробна фиброза при всички чернодробни заболявания, с изключение на заболяване, причинено от алкохол. По подобен начин, в друго проучване, генетичният полиморфизъм (вариациите в гените) се приписва като основен фактор за разликата в прогресията на фиброзата и развитието на по-тежко чернодробно заболяване при някои лица в сравнение с други със същата основна етиология.

 

Чернодробната фиброза се изразява в отлагането на екстрацелуларен матрикс в отговор на хронично чернодробно увреждане от всякаква етиология. Този процес се инициира от чернодробни звездовидни клетки, които обикновено са съхраняващи витамин А пасивни клетки, открити в пространството между синусоидите (вътрешните капиляри на черния дроб) и хепатоцитите.

 

В отговор на хронично чернодробно увреждане, чернодробни звездовидни клетки се активират в пролиферативни фиброгенни миофибробласти и повишават експресията на възпалителни рецептори като хемокинови рецептори, ICAM-1 и други възпалителни медиатори чрез освобождаване на хемокини и други левкоцитни хемоатрактанти. Тази провъзпалителна фаза или фаза на иницииране също променя генната и фенотипна експресия на чернодробните клетки, което ги прави по-отзивчиви към тези възпалителни цитокини, а запазването на активирани чернодробни звездовидни клетки води до натрупване на екстрацелуларен матрикс и прогресивна фиброза.

 

Референции:
1. National Center for Biotechnology Information (NCBI). Ashish Sharma; Shivaraj Nagalli. Chronic Liver Disease
2. Bataller R, North KE, Brenner DA. Genetic polymorphisms and the progression of liver fibrosis: a critical appraisal. Hepatology
3. Lo RC, Kim H. Histopathological evaluation of liver fibrosis and cirrhosis regression