През зимата поради заледяването травмите от подхлъзване и падане се увеличават значително. Паданията крият риск не само от изкълчвания, но и от фрактури, към които са особено предразположени възрастните. Причината е понижената костна плътност – остеопения, както и повишеният процент на остеопороза.


Чести фрактури се получават в областта на лакътната става и глезените.


Фрактурите в областта на глезена се съпровождат обикновено с изразени циркулаторни смущения и развитие на оток и кръвонасядане. От значение е ранното раздвижване, което осигурява добра трофика на хиалинния хрущял.



При падания по гръб, когато тежестта на тялото обикновено се поема от лактите, травмите са в горните крайници. Проблем е по-дългото обездвижване в лакътната става, когато се налага такъв тип, тъй като води до контрактури и съответно до намаляване степента на подвижност. Поради тази причина се препоръчва обездвижването да бъде по възможност за не повече от 2 седмици.


Чести са фрактурите в бедрената шийка, като основно се засягат жени след менопауза и по-възрастни мъже. Причината е намаляването на костната плътност, като при жените в първите години от настъпване на менопаузата загубата на костно вещество е значителна. Често тези травми се получават и вкъщи.


При жени в постменопауза са налице по-чести фрактури на прешлените, което налага хирургично лечение – прилагат се различни методи като вертебропластика, кифопластика.


Сътресението на гръбначния мозък най-често води до развиването на спинален шок с временна загуба на съзнание. Ако травмата е засегнала шийния отдел, тя се съпровожда с временна пареза на четирите крайника, загуба на сетивност и рефлекси и нарушени резервоарни функции – за задържане на съдържимото в право черво и пикочен мехур. Постепенно настъпва подобряване и трайно възстановяване.

 

При децата най-честите счупвания са на малките кости – основно се засягат пръстите и областта на китките.


Има няколко етапа на възстановяване след фрактура, като е от значение през първия или т.нар. имобилизационен да се поддържа добро функционално състояние в движенията на незасегнатите крайници или мускулни групи. Включват се активни упражнения за незасегнатите части, изометрично натоварване за мускулатурата под шината или гипса.


Вторият етап на възстановяване представлява ранен следимобилизационен и започва след сваляне на шината или гипса. Използва се обезболяване чрез криотерапия, ТЕНС токове, ултразвук. Постепенно се увеличава обема на движение в засегнатата става чрез пасивно-активни и изцяло активни упражнения. Работи се за възстановяване на еластичността и подвижността на меките тъкани чрез мануални мобилизационни техники, стречинг техники. В последния късен следимобилизационен период (преход към тренировъчен) се включват различни по вид упражнения и аеробни движения.


Как да намалим травмите?

При заледяване е от значение да се ходи с малки стъпки, бавно, с леко присвити колене. Важен е подборът на обувки - с равна подметка и добър грайфер. Ръцете трябва да бъдат свободни, за да може при евентуално подхлъзване да се запази равновесие.


Инстинктивно е падането върху длан, когато рискът за фрактури в гривнената става, лакътя и раменната става значително нараства. Някои експерти препоръчват странично падане, като такова с най-малка вероятност за травматизъм.


При възрастни, особено над 70-годишна възраст, поради различните ортопедични дегенеративни заболявания, както и промени в равновесния апарат, подходящо е използването на стабилни ортопедични обувки или помощни средства като бастун, но с гумиран край.


Референции:
Stress Fracture Risk Rises in Winter – Here’s How to Avoid Them, Physiotherapy.