Най-доброто лечение започва много преди въобще да се достигне до заболяване.

 

Една от главните цели на съвременната медицина е насочване на усилията към превенция и профилактика на болестите. В кардиологията това е особено актуално, предвид голямата социална значимост на заболявания като артериална хипертония, миокарден инфаркт, аритмии и т.н. Дали обаче равнището на здравеопазване ни позволява да направим всичко това? А кои точно фактори и заболявания формират стълбичката на риска? Това са все въпроси, които още търсят своя отговор. Има обаче звена, активно търсещи отговорите.


 

От години се правят опити за групиране на всевъзможни показатели с цел изчисляване на риска от сърдечносъдово заболяване или овладяване на болестта в дадената фаза. Най-застрашени са онези, които вече имат данни за някое заболяване. Как стои въпросът обаче с всички онези „здрави“ хора, които никога не са преживявали сърдечна криза, артериалното им налягане е нормално и нищо не предвещава бъдещи кардиологични проблеми.


Новите алгоритми са персонализирани и много по-ефективни

Група съвременни учени се залавят да направят по-комплексен алгоритъм за предвиждане на болестния риск. В края на месец юли 2018 г. официално се обявяват резултатите от един съвсем нов стандарт за изчисляване на 5-годишния кардио-васкуларен риск в общата популация. Нарича се Инструмент за предвиждане на сърдечносъдовия риск сред населението (CVDPoRT) и все повече добива популярност.

 

Работната група разглежда проспективно част от населението в националната здравна система на канадската държава, проследявани в 11-годишен период от време. Общият брой на включените в изследването надхвърля 100 000 човека на възраст между 20 и 100 години. Участниците се подразделят на над 200 субгрупи спрямо много показатели, като логично главно място заемат онези със захарен диабет, високо кръвно налягане, напреднала възраст.

 

Впечатление прави обаче голямата роля, която се възлага на на индивидуалните социални и характерови особености на хората. Околната среда и начинът на живот заемат не по-малко значение сред прогностичните фактори. Очудващо, но именно с тях учените свързват повишения риск от случайни съдови инциденти. Интересен е и фактът, че мъжката и женска популация има значими разлики в показателите, като мъжете са по-застрашени, но не във всички случаи.

 

Използвайки този алгоритъм се отдава значение на показатели като тютюнопушене, прием на алкохол, консумация на плодове и зеленчуци, плодови сокове, както и течности като цяло. Например включването на домати на трапезата също дава или отнема точки в крайното калкулиране на риска от инфаркт. Успоредно с това в общата сметка значение има липсата или наличието на физическа активност. Добре известно е, че леки, но редовни активности, като джогинг например, имат мощно позитивно въздействие върху дейността на сърцето.

 

Още по-интересна е друга графа показатели, които имат отношение към категоризирането. Това са емоционалното пренапрежение и т.нар. „бърнаут„ феномен. Изследват се собствената оценка за стрес и усещане за принадлежност в обществото. Степента на образование, оказва се, също предопределя вероятността от развитие на хипертония, исхемична болест на сърцето и т.н.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Работната група на алгоритъма CVDPoRT дава място и на етническата принадлежност на човека като фактор прогнозиращ бъдещото му здраве. Тук вероятно значение имат вродените генетични особености на различните раси. Впечатление прави обаче и това, дали някой е имигрант, емигрант или местен жител, което сигурно има многофакторно значение. Нужда от отбелязване в този въпросник има дори мятото на живеене на човека и дали има комунални проблеми.


Кой може да използва кардиологичните въпросници? С какво са толкова ценни?

Алгоритмите за категоризиране на болните имат огромно значение за предвиждането на сърдечното здраве. В днешно време заемат важно място в диагностичната мисъл на лекаря. Подобни широкоспектърни и персонализирани въпросници са бъдещето на съвременната медицина, защото помагат по фин и особено точен начин да спомогнат в ранното и правилно улавяне на дадено заболяване. От друга страна на самите болни спомага да се насочат към това кои фактори и по какъв начин помагат или вредят на тяхното сърдечно здраве.