Как възникват сърдечните аритмии?

Сърдечните аритмии са честа находка сред пациентите със сърдечносъдови заболявания. Като аритмия се дефинира всеки ритъм различен от синусовия. Някои ритъмни нарушения нямат клинично значение, но други са потенциално опасни за живота на пациента. Най- честата сред тях е предсърдното мъждене. Независимо от механизмите на възникването им в основата на аритмиите стоят нарушения в йонния транспорт от двете страни на клетъчата мембрана на клетките. Това са много фини и деликатни процеси.

 

Много фактори са отговорни за възникването на аритмиите. Основно те могат да се разделят на органични и физиологични. Понякога генезата се крие в някои клапни пороци предимно на митралната клапа, допълнителни проводни връзки между предсърдията и камерите. Последиците от коронарната болест, дългогодишната артериална хипертония също са добър органичен субстрат за възникването на аритмиите. Физиологични състояния, като анемия, хипоксия, фебрилитет могат да повишат автоматизма на проводната система и най-често се изявяват със синусова тахикардия. Тя се провокира още от употребата на някои вещества - тютюн, алкохол, наркотични средства. Нарушение в баланса на електролитите в кръвта е добър провокатор предимно на предсърдното мъждене.

 

Няколко са основните механизми отговорни за зараждането на сърдечните аритмии. Те са сложни и донякъде не съвсем изяснени. Нарушенията в автоматизма (зараждането на възбудния импулс), тригерирана активност и ри- ентри механизмът са сред най- честите отговорници за възникването им.

 

1. Нарушения в зараждането на импулса. Тези отклонения са в две посоки. В единия случай  е повишен нормалният автоматизъм на клетките на възбудно-проводната система на сърцето. Това е обичайният механизъм на възникване на синусовите тахикардии. В другия случай се говори за абнормен автоматозъм. В този случай възниква импулс в клетките, които обичайно не генерират такъв, а само провеждат. Ней- често миоцитите придобиват тази способност в резултат на исхемия. По този механизъм възникват камерните тахикардии до 72 час от острия миокарден инфаркт.

 

2. Повишена тригерна активност. Аритмиите, които възникват по този механизъм се дължат на огнище извън възбудно-проводната система на сърцето. То се оказва с по- висока честота на активиране от тази на синусовия възел, който е нормалният водач на сърдечния ритъм. Причините за това могат да са оперативен или постинфарктен цикатрикс (белег), повишена активност на симпатикусовия дял на вегетативата нервна система, диселектролитемията. Камерните тахикардии тип tosade de pointes и камерните аритмии при дигиталисова интоксикация възникват по този механизъм.

 

 

3. Нарушение в проводимостта или re-entry механизъм. Ри-ентри кръг на възбуждение може да възникне на малка площ - микрориентри или локално, както и на по-голяма площ в миокарда - макрориентри или глобално. Ри-ентри кръга на възбуждение възниква тогава, когато има блок в провеждането на нормалния възбуден импулс. Импулсът тръгва от мястото на своето зараждане, но по пътя си среща миофибрили, които са в рефрактерния си период. Тогава те не могат да се възбудят и да проведат импулса. На следващ етап, когато излезнат от рефрактерния си период по ретрограден (обратен) път те се възбуждат и съкращават от същата вълна. Условията за възникване на аритмии по този механизъм са наличието на еднопосочен блок в провеждането и алтернативен път по съседство на мястото с блока. Най-честата аритмия, която възниква по този механизъм е предсърдното мъждене.

 

Причината за това е, че за прекъсването им се използват антиаритмични медиакменти от различни класове. Те повлияват йонни канали на различно ниво. Ето защо познаването на принципа на възникване ще бъде от полза за избирането на най- правилния от тях. Освен медикаменти, като терапевтични методи се използват и някои инвазивни техники. Аблацията (изгарянето) на патологичните огнища и имплантацията на пейсмейкър са само част от тях.