Заболяването антракс е остро инфекциозно заболяване, което се предизвиква от бактерията Bacillus anthracis. Бактерията има три основни антигена, чрез които извършва токсичното си действие върху организма - капсулен, соматичен и образува трети комплексен екзотоксин, съдържащ основния протективен белтъчен антиген. Капсулният антиген е полипептид, който няма изразена токсичност върху организма, но осъществява антифагоцитна активност. Благодарение на това си свойство бактерията се предпазва сама от имунните защитни механизми на организма - гостоприемник.
 
Вторият антиген - соматичният, е със структура на хаптен, което осигурява термостабилност на опасната бактерия и осигурява дълъг живот на инфекциозния причинител, дори при процеси на трупно разлагане, което е основна причина за разпространението на инфекцията. Екзотоксинът от третия антиген е съставен от три вида белтъци - протективна структура, летален и едема фактор. Този антиген е първостепенен патогенен фактор, който определя патоморфологичните изменения на организма и определя основните клинични признаци в хода на заболяването.
 

Как се развива заболяването?

Входна врата за причинители на антракс е наранената кожа и лигавици по видимите части на тялото. Дори и при минимални лезии по повърхностния епител на кожата, конюнктивите, гастроинтестиналната система и дихателните пътища са достатъчни за проникване и развитие на микробите. В мястото на проникване започва директно образуване и прорастване на спори, с което микробът започва да се размножава и едновременно с това явление отпуска своите отровни вещества. Отделеният токсин уврежда стените на лимфните съдове, което води до забавено смукване на вода и белтъци. На мястото на проникване на антраксната бактерия се развива оток и некроза на тъканите.
 
При по-леките форми на заболяването - при някои животни и при хората, заболяването протича под формата на карбункул. В началото се оформя папула, която постепенно се превръща в образувание със серозно съдържание. Няколко часа образуванието почернява и в средата се образува некротичен център. Около структурата на папулата се развива червен възпалителен вал.
 
Проникването на силно токсичните бактерии в лимфната система протича с хеморагично-некротичен лимфангит и лимфонодулит. Част от бактериите загиват на това място, а другата част от тях проникват в системното кръвообращение и предизвикват развитието на сепсис. С това разпространение по кръвния ток се засягат и други системи - нервна, гастроинтестинална и белодробна, при които има опасност от развитие на менингоенцефалит, чревна или белодробна форма на болестта.
NEWS_MORE_BOX
 
Кожната форма се манифестира с така наречения антраксен карбункул. Той е проява на локално серозно-хеморагично възпаление с некроза по повърхностния слой на епитела. Образува се кора с тъмночерен цвят, наподобяващ визията на въглен. Именно оттам идва и името на заболяването "антракс - въглен".
 
Чревната форма протича с хеморагично възпаление и образуване на язвени огнища. В тези условия се образува чревен карбункул, което се съпътства от оток на коремницата. Белодробната форма се проявява като хеморагичен трахеит, бронхит, серозно-хеморагична пневмония и плеврит. 
 
Интоксикацията на организма се развива вследствие на действието на антраксната отрова. От местата на проникване и локализиране на бактериите, започва тяхното разпространение по системното кръвообращение, където допълнително търпят още цикли на развитие и размножаване.
 
Отровните вещества от бактерията проникват в телесните течности и предизвикват необратими метаболитни и морфологично функционални смущения. Появяват се признаци на шок, с демонстрация на хеморагични прояви от страна на завишената пропускливост на съдовете от кръвоносната и лимфна система, както и кръвоизливи по лигавиците и други тъкани. След преболедуване на заболяването, ако не се стигне до летален изход, се развива постоянен противоантраксен имунитет.