Фармакогенетиката е наука, която изследва ролята на някои генни вариации (полиморфизъм) върху отговора на организма при определено медикаментозно лечение. Тук не става въпрос за генетични заболявания, а за различни варианти на гени, чиито продукти повлияват метаболизма, активирането или отделянето на дадено лекарство.


Хипертоничната болест засяга голяма част от популацията и увеличава значимо риска от други заболявания и сърдечносъдова смъртност. Контролът над артериалната хипертония позволяват да са ограничат тези щети. В същото време таргетните стойности на кръвното, т.е. достатъчното му понижение, се постигат сред едва 30 % от пациентите. Една от причините за това е, че макар лечението да е стандартизирано, не разполагаме с достатъчно предварителни данни, за да предвидим колко ефективен ще е даден медикамент при един човек без да сме го изпробвали. И така пациентите нерядко минават през няколко лекарства докато постигнат задоволителен резултат. Фармакогенетиката е полезна точно в това отношение.


Фармакогенетика и диуретици


Сред пациентите с чувствителна на сол хипертония, се наблюдават:

  • Намален бъбречен капацитет за екскреция на натрий;
  • Повишена активност на симпатикусовия дял на вегетативната нервна система;
  • Свръхчувствителност към вазопресивните хормони (норадреналин, ангиотензин2). 

Такива пациенти би трябвало да отговарят по-добре на диуретичното лечение и полиморфизмите на гените, участващи в описаните механизми са вече изучени:

 

  • Алфа – адуктин

Вариацията на този протеин, участващ в скелета на клетката повлиява протеиновата помпа, която разменя натриеви за калиеви йони в клетките, постилащи бъбречните каналчета. В крайна сметка такава вариация е свързана с повишена обратна абсорбция на натрий от бъбрека.

 

  • Ангиотензин конвертазен ензим /АСЕ/ и неговият ген

Полиморфизми на гена за АСЕ са важен момент в патогенезата на есенциалната хипертония. При такива пациенти отговорът на лечение с диуретици е по-добър според някои проучвания.

 

  • Цитохром

Тораземидът е диуретик, който се метаболизира от чернодробния ензим цитохром Р-450. Полиморфизмът на този ензим е свързан с неговата понижена активност и съответно се увеличава действието на тораземида.


Фармакогенетика и бетаблокери

Настрана от действията им върху сърцето, стимулацията на бета-адренаргичните рецептори, повлиява и ренин-ангиотензиновата система, повишавайки секрецията на ренин (който е свързан с повишено кръвно). Съответно бетаблокерите имат благоприятен ефект, в същото време се забелязват и значими разлики в хипотензивното им действие при хора с различна възраст и от различни етнически групи, което е довело и до генетични изследвания.

 

  • Бета 1 рецептор

Установен е полиморфизъм за този рецептор, свързан с повишена негова чувствителност при адренаргична стимулация, т.е. дори и при нормално отделяне на адренаргични хормони може да има покачване на кръвното. Бета блокерите ще бъдат най-добрият избор при лечението на такива пациенти.

 

  • Полиморфизъм на метаболизма на бетаблокерите

Основната част от бетаблокерите се метаболизират от ензима CYP2D6. Съществуват генни вариации като около 10 % от хората са „бавни“ в метаболизирането и 10 % - свръх бързи. Тези данни са за кавказката раса.


Фармакогенетика на сартаните

Това са лекарства, които блокират рецептора за ангиотензин 2. При техния метаболизъм също се наблюдават бавни и бързи метаболизатори.

 

Блокери на калциевите канали

Все още не са открити такива поломорфизми, които да повлияват отговора на лечение с тези медикаменти при есенциална хипертония.


Проучвания в изключително голям мащаб са необходими, за да може определени полиморфизми да се асоциират с дадени етнически групи, което ще позволи по-бързото откриване на правилното лекарство за пациента.


Библиография:
Beeks E, et al. Genetic predisposition to salt-sensi tivity: A systematic review. J Hypertens 2004
Mellen PB, Herrington DM. Pharmacogenomics of blood pressure response to antihypertensive treat ment. J Hypertens 2005