Стадирането на злокачественото заболяване е процес, при който се търси кои части от тялото са засегнати от заболяването и съотвенто колко напреднало е то.


Самата диагноза – има ли болест или не – се поставя веществено – с взимане на материал, изследването му под микроскоп и при необходимост, маркирането му с определени маркери. Откриването на болестта довежда до следващите изследвания, които ще изучат разпространеността ѝ, влиянието ѝ върху тялото на пациента и в коя рискова група попада той.


Лечението не е универсално за всички видове рак, то е пряка функция от клетките, изграждащи образуванието, както и от неговия стадий и не на последно място – общото здравословно състояние на пациента и евентуалното наличие на придружаващи заболявания.



Лимфомите са ракови образования, при които съвременната медицина не винаги успява да постигне пълна ремисия. Дори и постигната, рецидивите, за съжаление, не са рядкост. Междувременно, голяма част от тях сполетяват и хора в напреднала възраст. Тези особености и стадирането на заболяването са важни за лекаря и пациента. Върху тях почива изграждането на цялостния терапевтичен план – с каква терапия да се постигне максимално добър ефект, но с възможно най-малко текущи и отложени в бъдещето последствия за пациента. Ако има рецидив, какъв ще бъде подходът? Стадирането е ключово за тази стратегия.


Лимфоми

Те се делят на две основни групи – Ходжкинов лимфом и Неходжкинови лимфоми. До такава степен се различава Ходжкиновият от останалите, че е отделен в своя собствена група. Въпреки това, и двете групи лимфоми се стадират по една и съща система, с някои малки изключения:

 

  • Хроничната лимфоцитна левкемия, разглеждана от някои автори като лимфомно заболяване, се стадира по различен начин; за сметка на това нейният нодуларен вариант – дребноклетъчния лимфоцитен лимфом – се стадира по стандартните правила.
  • Макроглобулинемията на Валденщрьом – това е рядък вид лимфом, който не засяга лимфните възли и не се подчинява да стандартната класификационна система
  • Кожният лимфом – неговите клетки имат различно поведение от тези на останалите лимфоми и за тях има различна стадираща система.


Стадирането

Както за Ходжкиновите, така и за Неходжкиновите лимфоми, днес се използва стадиращата система на Ан Арбър (Ann Arbor).  Тя, според разпорстранеността на процеса, го подразделя на 4 стадия, обозначени с римски цифри.


-    I стадий – при него е засегната само една група лимфни възли – независимо къде в тялото. Вариант е IE, където има само единична екстранодуларна локализация – т.е. засягане не на лимфен бъзел а на друг орган.


-    II стадий – засегнати са 2 или повече групи лимфни възли, но намиращи се от еднаква страна на диафрагмата.


Диафрагмата е мускул, разположен под гръдния кош, отделящ го от коремната кухина. Например при този стадий може да има засегнати както шийни лимфни възли, така и аксиларни (под мишницата) – това е II стадий. Друг пример е да има възли в малкия таз и ингвинално (в слабинната връзка) – това също би било II стадий.


Съответно може да има и IIE стадий, при който заболяванто е започнало екстранодално и има и засягане на лимфни възли, но отново – от една и съща страна на диафрагмата.


-    III стадий – ангажирани са зони както над, така и под диафрагмата – например възли в областта на шията и ингвиналната зона, или аксиларни и в малък таз и тн.

 

-    IV стадий – напреднал стадий на лимфома, като започнал в лимфните възли, той се е разпространил в други части на тялото – череб дроб, кости, бял дроб, костен мозък и др.


Слезката и тимусът са част от лимфната система и тяхното изолирано ангажиране не означава IV стадий.


 Изследването на костния мозък е задължителен елемент от стадирането. Ангажирането му от процеса го класифицира като IV стадий.


Със или без симптоми?

За лимфомите са характерни т. нар. В симптоми – такива са немотивираната загуба на тегло, нощно изпотяване, лесна уморяемост, сърбеж, фебрилитет или субфебрилитет без инфекциозна причина. След стадия се поставя буквата В ако има такива симптоми и А – ако няма.


Бълки? Х? След стадия може да има и буквата Х. Това означава, че поне един от засегнатите възли е с голям размер – над 10 см.


Кога лимфомът е напреднал?

За напреднали се считат III и IV стадий. Напреднал стадий обаче не означава, че пълна ремисия не е възможна.