Зрението е едно от сетивата ни, чрез което се ориентираме в заобикалящия ни свят, наслаждаваме се на гледките и се радваме на красотите. Когато човек е млад, организмът му функционира нормално, боледува по-рядко, няма хронични заболявания, а дори и да се разболее, успява да се възстанови бързо и без поражения. С годините обаче клетките и тъканите остаряват. Зрителната система също е засегната.

 

Всеизвестна е появата на т. нар. пресбиопия или старческо зрение. Тя се появява поради намаляване еластичността на лещата, промяна на състава й, а оттам и намаляване на пречупващата й способност. В резултат на това хората след 40-годишна възраст започват да изпитват трудности при четене, писане, работа с компютър. В началото на пресбиопичния процес хората могат да копенсират нуждата от диоптри, чрез преместавенето на наблюдавания обект. С времето обаче физиологичните промени в очите се задълбочават и идва момент, в който не може да се вижда без очила. През този период диоптрите могат да се променят по-често - на година, година и половина, като това интензивно вариране трае до към 60-годишна възраст, след което корекцията се променя по-рядко.


 

Възможно е да се появи и проблем в ясното виждане надалеч, за което също се налага корекция. Ако пресбиопията не е коригирана е възможно да има главоболие, поради напрягане, за да се фокусира по-ясно, сълзене, болка в челото и слепоочието. Хубаво е, ако пациентът има диоптри за далеч, да си носи изписаната корекция, защото в противен случай повишаването на диоптрите за далеч оказва влияние на диоптрите за близо.

 

Друго често срещано заболяване, което се дължи на промени с лещата на окото, е старческата катаракта или перде на окото. Причините са свързани с цялостната промяна в организма, слънчевата светлина, околната среда. Пердето се описва като една пелена пред очите, през която се вижда замъглено и никой диоптър не може да подобри състоянието. Оперативно лечение се предприема след като лекарят е преценил и пердето е узряло.

 

С възрастта се развиват много хронични заболявания като захарен диабет и артериална хипертония. Диабетът е заболяване, което засяга всички органи и системи, но най-често дава усложнения в очите, периферните нерви и бъбреците.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Диабетната ретинопатия се развива постепенно. Вариращите глюкозни нива в кръвта водят до промени в малките кръвоносни съдове, поява на нови (нездрави) кръвоносни съдове в ретината, кръвоизливи, отлепване на ретината. Така в хода на времето зрението намалява, а може да се стигне дори и до слепота.

 

При хипертоничната ретинопатия също има изменение на кръвоносните съдове, резултат от които е оток на зрителния нерв, намаляване на зрителната острота, плаващи петна или мушици пред очите.

 

Друго сериозно заболяване е макулната дегенерация, свързана с възрастта. С годините храненето на ретината се нарушава и това води до дегенеративни промени. Смята се, че с възрастта в ретината се натрупва пигментът на стареенето липофусцин. Оттам се задвижва една каскада от процеси, включваща образуване на голямо количество свободни радикали, които дават старт на програмираната клетъчна смърт. Много често не се обръща внимание на началните симптоми като чувствителност към светлина, замъглен участък в централното зрение, проблеми с четенето.

 

Всички представени до тук заболявания могат да се профилактират и да се третират успешно без сериозни промени в зрението в началните си стадии. Затова е хубаво поне веднъж годишно да се ходи на стандартен профилактичен очен преглед.