Интестиналните инфламационни изменения и други състояния, свързани с имунни реакции са по-често срещани сред хора с нерегулярни сънни навици, включително и сред тези, които работят нощни смени – ново проучване разкрива механизми, които обясняват каква е връзката.


Механизмът е свързан с т.нар. лимфоидни вродени клетки тип 3 (ILC3), които имат важна роля в процесите на възпаление, метаболитен контрол и други биологични процеси.


В скорошно проучване, публикувано в списание Nature, изследователи описват опити с гризачи, които разкриват каква е ролята на ILC3-клетките в гастро-интестиналния тракт.



Водещият автор д-р Енрике Вейга-Фернандес споделя, че тези клетки имат важна роля в гастро-интестиналния тракт. Ролята им е свързана с участие в имунни реакции срещу инфекциозни процеси, контрол на интегритета на гастро-интестиналния епител и липидната абсорбция. Д-р Вейга-Фернандес работи в центъра „Шампалимауд“ за неизвестното в Лисабон, Португалия и води изследвания с екип, които разкриват връзката между нервната система и имунната система на клетъчно ниво.


„Недостатъчният сън или променените навици на сън могат да доведат до драматични здравни последствия и да тригерират редица заболявания с имунен характер като например гастро-интестинални инфламационни заболявания“ казва той. По думите му хора, които работят през нощта имат по-висока вероятност за развитие на широк спектър от заболявания във времето – например различни улцерации, някои видове рак, метаболитни заболявания, обезитет и гастро-интестинални патологии.


За да стигне до тези изводи, екипът му тръгва от въпроса дали и как имунните клетки в гастро-интестиналния тракт се влияят от циркадните ритми. Изследователите установяват, че ILC3-клетките са изключително чувствителни на промени в техните „часови-гени“ – гени, които контролират ритмичните процеси в клетката. Те също така открили и нова верига, която свързва циркадните процеси в мозъка с ILC-3 клетките в гастро-интестиналния тракт. Установено било, че промени, влияещи на тази верига в нервната система (промени в светлината) водели и до промени в ILC-3 часови гени. Тези генни промени нарушавали естествената роля на ILC-3 клетките. Така екипът стигнал до извода, че хирургично- или генетично-индуцираните промени в мозъчната ритмичност водели до нарушена функция на циркадните ILC-3 осцилации, нарушен интестинален микробиом и нарушена липидна абсорбция.


Почти всички клетки в човешкото тяло имат т.нар. clock-genes (клок-гени, часовникови гени), които им позволяват да следват определен 24-часов цикъл. Въпреки че всяка една клетка има независими такива гени, те всички разчитат на регулация от централната нервна система за синхронизация. Тя пък от своя страна е чувствителна на светлина и това има за функция да контролира процесите в тялото в зависимост от частта на деня (напр. вечер намалява стомашно-чревната секреция).

 

Екипът установил, че нарушенията във функцията на ILC-3 клетките довело до значителното им намаляване в гастро-интестиналния тракт, което резултирало в инфламационни процеси, нарушения в интестиналната бариера и увеличена мастна акумулация. По-нататъшните опити установили и механизма, по който става това – нарушения в циркадните сигнали в ЦНС водели до нарушения в предаването на импулси към ILC3 клок гените. Нарушението в този сигнал водело до нарушена синтеза на специфичен протеин, който контролирал миграцията на този тип клетки.


При нормални условия, при ненарушени циркадни ритми, през деня се получават сигнали за миграцията на ILC-3 клетките, намаляване на тяхната активност и стимулиране на липидната обмяна. Тази редукция обаче в активността на имунните клетки, прави гастро-интестиналния тракт по-податлив на инфламационни процеси. Затова пък вечер, когато не се храним, се получават сигнали за обратната миграция на имунните клетки в интестиналния тракт.


Тази специфична невро-имунна ос е толкова специфично регулирана от ЦНС, че всякакви незначителни промени в обичайния ни циркаден ритъм имат моментален ефект в ILC-3 клетките.