Бъбреците са органите в човешкото тяло, отговорни за пречистването на кръвта от продуктите на обмяната. Функционалното им състояние може да бъде изследвано чрез различни проби и методи.

 

1. Проба за концентрация и разреждане


Това са две лесно изпълними изследвания, които дават точна информация за състоянието на бъбреците. Основават се на измерването на относителната маса на урината след спазване на диетичен режим.

 

Пробата за концентрация на Фолхард се провежда в условия на дехидратация. Пациентът е на диета за 24 часа със суха и безсолна храна. На 18-тия час относителната маса на урината става 1025, което показва запазени концентрационни способности. Ако бъбреците са увредени, относителното тегло е 1015. Стойности под 1010 са показателни за изостенурия – бъбрекът нито концентрира, нито разрежда.

 

Пробата за разреждане на Фолхард се извършва след предварителна хидратация – сутрин на гладно в продължение на 30 минути пациентът приема 1-1,5 литра вода или неподсладен чай. Необходимо е да уринара на всеки 30 минути в продължение на 4 часа. За това време нормално се отделя ¾ от поетата течност. Стойностите на относителното тегло на отделената урината достигат 1005 – разреждащата способност е запазена. Обикновено след установена добра концентрационна способност не се налага провеждане на проба за разреждане - бъбрек, който концентрира, може и да разрежда.

 

Съществува и още една проба – на Зимницки. Тя се провежда в условия на обикновен хранителен режим, поради което не с нея не могат да се преценят максималните възможности на бъбрека да концетрира и разрежда. Диурезата се събира в продължение на 24 часа и на всеки 3 часа се измерва относително тегло. Нормално разликата между стойностите на най-голямото и най-малкото относително тегло не трябва да надвишава 0,007.

 

2. Клирънсови изследвания

Тези изследвания се прилагат широко в практиката. Те са прецизен метод за определяне на бъбречната функция. Елиминирането на ненужните за организма вещества се осъществява чрез три процеса, протичащи в нефрона: гломерулна филтрация, тубулна реабсорбция и тубулна секреция.

NEWS_MORE_BOX

Веществата, които подлежат само на гломерулна филтрация, но не и на реабсорбция и секреция в тубулния апарат, се използват за изчисляване на гломерулната филтрация или още наречена клирънс (количеството плазма в мл, пречистено от съответното вещество за време – в минути). Те са показател за това колко функциониращи гломерули има бъбрекът. Най-лесно изследването се извършва с екзогенно внесен инулин. В практиката се използва най-вече серумният креатинин, който е продукт на собствената обмяна и не се реабсорбира и секретира в тубулите.

 

За изчисляването на креатининовия клирънс има разработени много формули. Две са най-използваните:

 

креатининов клирънс = U. V/ Р , където Р – концентрация на изследваното вещество в плазмата, V – обем на урината за 24 часа в ml, U – концентрация на същото вещество в отделената урина.

 

• формулата на Cockroft и Gaut:

Креатининов клирънс= (140 – възраст). Тегло (кг) . коефициент / серумен креатинин

 

Гломерулната филтрация се нарушава предимно при гломерулни заболявания, протичащи с намалена проходимост на капилярите в нефрона. Проследяването на креатининовия клирънс в динамика на болестта дава информация за оздравяване или влошаване на състоянието.

 

3. Бъбречен кръвоток

Бъбреците са едни от най-добре кръвоснабдените органи в организма. Те получават почти ¼ от минутния сърдечен обем. Кръвотокът към тях намалява при много сърдечносъдови заболявания, но и при увреда на паренхима им. Спад в стойностите му се наблюдава в ранните стадии на хроничен пиелонефрит и бъбречна поликистоза, а при хронични гломерулонефрити – на по-късен етап.

 

Определянето на бъбречния кръвоток се осъществява чрез изследване на клирънса на екзогенно внесени вещества. В практиката се използва парааминохипуран. Чрез него се определя количеството плазма, преминало през бъбречната кора за 1 минута.