Какво е автоимунен хепатит?

Автоимунният хепатит представлява автоимунно заболяване, което възниква, когато имунната система на тялото атакува черния дроб по погрешка. Точната причина за това е неизвестна, но се смята, че състоянието се дължи на комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда.

 


Какви са честите оплаквания при автоимунен хепатит?

Диагностичният процес обикновено включва физикален преглед, снемане на подробна анамнеза (медицинска история), лабораторни тестове, образни изследвания и чернодробна биопсия. Често срещаните симптоми на заболяването могат да включват:

  • Умора;
  • Коремна болка или дискомфорт;
  • Болки в ставите;
  • Сърбеж;
  • Гадене;
  • Загуба на апетит;
  • Жълтеница (пожълтяване на кожата и бялото на очите);
  • Тъмна урина;
  • Бледи (с цвят на глина) изпражнения;
  • Паякообразни кръвоносни съдове (разширени капиляри и повърхностни кръвоносни съдове, които се уголемяват и стават все по-видими, поради отслабване на техните стени);
  • Липса на менструация;
  • Объркване;
  • Натрупване на течност в корема (асцит)

Черният дроб се намира от дясната страна на корема точно под гръдния кош. При прегледа лекарят ще палпира (опипа) корема на пациента, за да определи дали неговият черен дроб е увеличен. Уголеменият черен дроб е признак на хепатит.

 

Лекарят ще зададе няколко въпроса относно симптомите, които изпитва пациентът. Специалистът също ще попита за предишни или настоящи заболявания. Някои автоимунни състояния са свързани с повишен риск от автоимунен хепатит. След което лекарят може да попита дали членове на семейството са били диагностицирани с:

Тъй като автоимунният хепатит може да бъде предизвикан от лекарствена реакция, лекарят също може да поиска списък с лекарствата, които пациентът приема в момента. Специалистът трябва да бъде уведомен, ако пациентът някога е приемал някое от следните лекарства, защото те могат да увеличат риска от развитие на автоимунен хепатит:

  • Нитрофурантоин;
  • Миноциклин;
  • Халотан;
  • Аторвастатин;
  • Изониазид;
  • Диклофенак;
  • Пропилтиоурацил;
  • Инфликсимаб

Какви лабораторни изследвания са полезни за диагностициране на автоимунен хепатит?

След като лекарят извърши физикалния преглед и снеме подробна анамнеза на пациента, той вероятно ще назначи кръвни изследвания. Тези тестове могат да дадат информация дали черният дроб на пациента е възпален или е бил увреден. Кръвните изследвания, използвани за диагностициране на автоимунен хепатит, включват:

  • Чернодробни ензими – повишените нива на аланин аминотрансфераза (АЛАТ) и аспартат аминотрансфераза (АСАТ) показват възпаление в черния дроб;
  • Чернодробни функционални тестове – нивата на билирубин, холинестераза и тромбоцити могат да покажат дали има увреждане на черния дроб;
  • Серумен IgG и други гама глобулини – повишените им нива без наличие на цироза обикновено са индикация за автоимунен хепатит;
  • Антитела срещу чернодробно-бъбречни микрозоми тип 1 (анти LKM-1) – микрозомите са фрагменти от мембрани, които образуват малки, затворени мехурчета. Повишените нива на анти LKM-1 могат да показват автоимунен хепатит;
  • Антитела срещу гладка мускулатура (Anti-smooth muscle antibody, ASMA, АГМА) – техните повишени нива могат да показват автоимунен хепатит

Какви други изследвания са полезни за диагностициране на автоимунен хепатит?

Ако някой показател от кръвните тестове покаже отклонение от нормата, следващата стъпка за диагностициране на състоянието може да бъде назначаването на образни изследвания за визуализиране на структурите на черния дроб. За да бъде огледан черния дроб, лекарят може да препоръча компютърна томография или ултразвук.

 

При силни подозрения за наличието на автоимунен хепатит, последната стъпка в диагностичния процес извършването на чернодробна биопсия, при която се вземат малки тъканни проби с голяма игла от черния дроб на пациента. След това тези проби се изпращат в лаборатория за изследване под микроскоп. Това изследване може да помогне на лекаря да определи от какъв вид чернодробно заболяване страда пациентът.

 

С кои други заболявания се прави диференциална диагноза?

По време на диагностичния процес медицинският екип трябва да изключи други възможни причини за симптомите и лабораторните резултати при пациента. Други видове чернодробни заболявания и хронични състояния могат да се проявяват със сходни признаци като тези на автоимунния хепатит, затова е важно тези състояния да бъдат изключени, преди да бъде предписано лечение.

 

Първо, трябва да бъде установено какъв тип хепатит има дадения пациент. Хепатитът се отнася до възпаление на черния дроб и може да бъде причинен от различни фактори, като вируси, злоупотреба с алкохол, лекарства и хронични състояния. Вирусните причини за хепатит включват:

  • Хепатит А;
  • Хепатит B;
  • Хепатит С;
  • Хепатит D;
  • Хепатит Е;
  • Цитомегаловирус (CMV);
  • Вирус на Епщайн-Бар (EBV)

Други форми на чернодробно заболяване също могат да имат подобни симптоми на автоимунния хепатит. Необходимо е да бъдат изключени следните чернодробни заболявания чрез изследванията:

  • Цироза;
  • Мастна чернодробна болест;
  • Рак на черния дроб;
  • Хемохроматоза;
  • Болест на Уилсън

Ако не бъде лекуван, автоимунният хепатит може да доведе до фатален изход. Ранната диагноза и лечение са от съществено значение за постигането на добра прогноза при заболяването.

 

За лица, които реагират положително на лечението, 10-годишната преживяемост е около 83,8% до 94%. Липсата на лечение води до летален изход при 40% до 50% от случаите с тежък автоимунен хепатит в рамките на шест месеца до пет години.

 

Референции:
1. National Organization for Rare Disorders. Autoimmune hepatitis
2. John Hopkins Medicine. Autoimmune hepatitis
3. MedlinePlus. Autoimmune hepatitis
4. Cleveland Clinic. Autoimmune hepatitis
5. Verywell Health. How Autoimmune Hepatitis Is Diagnosed