При появата на симптоми на хемороиди най-логично е да отидем на лекар, за да ни прегледа и да ни назначи лечение. Всякакви народни методи, широко разпространени у нас може и да не навредят, но най-вероятно няма особено да помогнат. Освен това, избягването на прегледа носи и други негативи, защото диагнозата може да е свързана с нещо далеч по-сериозно от възпален хемороид.  (Към първа част на материала за хемороидите)

 

До голяма степен избягването на прегледа се корени в това, че той не е особено приятен - включва ректално туширане с пръст (прилага се локален анестетик), оглед на перианалната област, аноскопия, а понякога кръвни изследвания и колоно - или ректоскопия по преценка на лекаря.


 

Повечето специалисти степенуват хемороидите по системата на Банов от 1985 г. Тя включва четири степени за вътрешни хемороиди:

 

1. Първа степен - хемороиди, които не пролабират извън аналния канал, но кървят;
2. Втора степен - пролабират навън при силен напън или при дефекация, но се прибират обратно сами;
3. Трета степен - пролабират сами или при силен напън и се прибират чрез мануално избутване навътре;
4. Четвърта степен - хронично пролабиращи извън аналния канал, включват и външни компоненти, често кървят, тромбозират или се заклещват (странгулират)

 

Оплакванията от хемороиди се по-чести при бременните жени, хората с хроничен запек (най-често поради диета, бедна на растителни фибри), пациентите с портална хипертония и тези с възпалителни чревни заболявания като болест на Крон и хроничен улцерозен колит.

 

Диференциална диагноза се прави с анални фисури, фистули, абсцес, колоректални тумори, полипи и др. Ако при снемането на анамнеза, мануалният преглед и аноскопията липсват данни за уголемени хемороиди, но пациентът съобщава за кървене, е нужно да се пристъпи към колоноскопия, за да се изключи малигнен процес. Други изследвания са флексибилната сигмоидоскопия, проктоскопия, проктография, виртуална колоноскопия, иригография и др.

 

Допълнителни кръвни изследвания са пълната кръвна картина - за изключване на анемия, както и изследването на коагулацията. Винаги трябва да се отделя внимание на симптоми като рязка немотивирана загуба на тегло, възраст над 50 години, безапетитие, поява на хроничен запек или хронична диария и др.

 

Основен принцип в лечението на хемороидите е те да не се третират, освен ако не причиняват дискомфорт на пациента, без значение колко зле изглеждат.

 

Съществуват много наръчници и препоръки за лечение. Общо взето то зависи от това дали са външни или вътрешни и от коя степен са. 

 

За вътрешните хемороиди American College of Gastroenterology (ACG) препоръчва като първи метод на избор промяна в диетата - да се обогати с растителни фибри и да се увеличи приемът на течности, да се избягват пикантни храни и нестероидни противовъзпалителни средства. Разбира се, това важи за вътрешни хемороиди от първа до трета степен.

 

Ако тази мярка не подейства, ACG препоръчва неоперативни техники като бандинг, склеротерапия, коагулация с инфрачервена светлина или лигатура, като за най-ефективна се смята лигатурата. 

 

При липса на успех от тези процедури или хемороиди четвърта степен се преминава към хирургично лечение - хемороидектомия, като и за нея има различни варианти. Ексцизионната хемороидектомия може да бъде затворена или отворена. Популярност добиват методи, които включват използването на биполярна коагулация, ултразвук и др., които спомагат за коагулирането на съдовете, по-бързи са и травмират по-малко пациента.

 

Друг метод е пексията – която, освен изрязване на хемороидите и допълнителна ексцизия на тъкани, включва и прикрепянето на пролабиралата тъкан обратно на мястото ѝ. При мета анализ на рандомизирани проучвания, Chen и колеги стигат до заключението, че хемороидопексията е свързана с повече рецидиви и усложнения от методи като хемороидектомия с коагулация (например LigaSure).


За справяне с проблеми и усложнения, свързани с голямо кървене и засягане на аналния сфинктер, има доста устройства, които служат за лигиране на хемороидалните артерии с доплеров контрол.

 

Когато става въпрос за външни хемороиди, може да се приложи неоперативна ексцизия или резекция, могат и да се лигират. Ако не са усложнени, първо се прибягва до по-консервативни методи като промяна в диетата, прилагане на лаксативи, топикални анестетици за ограничаване на болката - лидокаин унгвент 5%; екстракт от хамамелис - за успокояване на сърбежа; аналгетици за орално приложение - аспирин, парацетамол, както и методи за локално успокояване на симптомите като различни унгвенти, глобули и мехлеми на билкова основа и др.

 

Библиография:
1. American Gastroenterological Association medical position statement: Diagnosis and treatment of hemorrhoids. Gastroenterology. 2004 May. 126(5):1461-2.
2. [Guideline] Rivadeneira DE, Steele SR, Ternent C, et al. Practice parameters for the management of hemorrhoids (revised 2010). Dis Colon Rectum. 2011 Sep. 54(9):1059-64.
3. [Guideline] Russell MM, Ko CY. Management of Hemorrhoids: Mainstay of Treatment Remains Diet Modification and Office-Based Procedures. National Guideline Clearinghouse. Accessed: October 11, 2014.
4. [Guideline] Wald A, Bharucha AE, Cosman BC, et al. ACG clinical guideline: management of benign anorectal disorders. Am J Gastroenterol. 2014 Aug. 109(8):1141-57
5. Chen HL, Woo XB, Cui J, et al. Ligasure versus stapled hemorrhoidectomy in the treatment of hemorrhoids: a meta-analysis of randomized control trials. Surg Laparosc Endosc Percutan Tech. 2014 Aug. 24(4):285-9.
4491