Пациентите с терминална бъбречна недостатъчност, респективно и тези на хемодиализно лечение, развиват разнообразни усложнения, засягащи всички органи и системи поради отпадането на бъбречната функция. При хронично бъбречно заболяване съдовата калцификация е силно разпространена дори в ранните етапи на болестта. А с прогресията на бъбречната недостатъчност постепенно се засилва и може да има и клинична изява.

 

Моделът на калцификация на съдовете при уремия включва всички видове минерализация и допринася за тежкото сърдечносъдово натоварване, което е често срещано при тези пациенти. Ектопичната минерализация (т.е. минерализация с отлагане на калций в стената на съдовете, а не в  костите, както е нормално) е резултат от дисбаланса между инхибиторите и промоторите на васкуларната калцификация, като последните надделяват над първите.


 

С напредването на бъбречната недостатъчност нивата на фибробластния растежен фактор-23, паратироидния хормон и серумния фосфор се повишават, а нивата на витамин Д намаляват. Всички тези нарушения водят до намалена костна минерализация, което е предпоставка за остеомалация, чести фрактури и други усложнения на опорно-двигателната система.

 

Основният механизъм за образуване на съдови калцификати е нарушението на екскрецията на фосфатите през увредения паренхим на бъбрека. В резултат се повишават серумните нива на фосфатите, както и на калций-фосфор комплексите. Това е предпоставка за отлагането им в съдовата стена и възникване на съдова калцификация. Тук се намесва протективната роля на инхибиторите на този процес.

Най-мощният естествен инхибитор на калцификацията е Matrix Gla Protein (MGP), малък протеин зависим от витамин К. Той се секретира от хондроцитите и васкуларните гладкомускулни клетки.

 

В състояние на уремия, каквото е при терминална бъбречна недостатъчност, той е единственият мощен инхибитор, който възпрепятства калцификацията на артериалните съдове. За да се превърне в биологично активен протеин, той трябва да претърпи карбоксилиране и фосфорилиране, реакции зависими от нормалните нива на витамин К в организма.

 

Неактивната форма на MGP отразява дефицита на витамин К и е маркер за повишена сърдечносъдова болестност и смъртност при пациентите с терминална бъбречна недостатъчност. При пациентите с напреднала форма на бъбречна недостатъчност нивата на витамин К са изключително занижени.

 

Много фактори могат да повлияят на запасите от витамин К при тези пациентите. Това могат да бъдат ограничения прием с храната, дисбиоза, тежка уремия и лекарствени взаимодействия. Този дефицит се допълва от употребата на варфарин, като средство на антикоагулация поради съпътстваща патология при тези пациенти.

 

И така недостатъчната наличност на витамин К води до недостатъчни нива на карбоксилиран MGP и следователно се повишава рискът от възникване на съдова калцификация и последващи усложнения.

 

В годините са провеждани много проучвания с цел изследване ролята на заместващата терапия с витамин К върху превенцията на този процес при пациентите на хемодиализа.

 

Едно такова рандомизирано, интервенционално, едногодишно проучване сравнява ползите от лечението с витамин К. Пациентите са разделени на случаен принцип на такива, които получават 200 μg витамин K2 всеки ден в продължение на 1 година и такива, които не получават лечение.

 

Концентрациите на некарбоксилиран MGP (uc-MGP) се определят количествено с помощта на ELISA метод при рандомизация, на 3 и на 12 месец от проследяването. Аортната калцификация е оценена с помощта на Agatston score след абдоминално компютъртомографско изследване, което е извършено в началото и на 12-ия месец от проучването.

 

След 3 месеца лечение стойностите на uc-MGP остават непроменени в групата на витамин К2- лекуваните, но след 1 година са намалени с 47%. Освен това, uc-MGP на края на първата година е увеличен с 12% в контролната група. На края на първата година групата лекувана с витамин К2 има значително по-ниски стойности на uc-MGP в сравнение с контролите.

 

Резултатът на Agatston скорът се повишава значително както при витамин K2 лекуваните, така и при контролната група на края на 1-ва година без разлика между групите. Заключението е, че пероралното приложение на витамин К2 при пациенти на хемодиализа намалява серумните нива на uc-MGP, но не оказва ефект върху прогресията на аортната калцификация.

 

Въпреки това е възможно по-високите дози на суплементация с витамин К 2 и по- продължителния му прием да имат благоприятен дългосрочен ефект и да забавят прогресията на съдовата калцификация и последващите усложнения.

 

Референции: 
1. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov.

2. https://www-semanticscholar-org.goog/paper/Vitamin-K-for-the-treatment-of-cardiovascular-in-is-Roumeliotis-Roumeliotis

3. https://bg.xjcistanche.com/news/chapter2-role-of-vitamin-k-in-chronic-kidney-59083650.html