Все повече се говори за тенденцията от изместване на алкално-киселинното равновесие в организма към по-ниско рН. Зад голяма част от хроничните заболявания след това се открива и подлежаща повишена киселинност. Като основно значение за тази тенденция е нашата диета.


В менюто ни преоблават киселинни продукти – месо, риба, тестени изделия, а в значително по-малко количество са зеленчуците и плодовете. Приемът на течности също има съществено значение за алкално-киселинния баланс. Голяма част от населението не приема достатъчно количество вода, а приемът на кафе и алкохол не е малък, което води до допълнителна дехидратация.


Допринасящи фактори за повишаване на киселинността в организма са тютюнопушенето, липсата на движение, както и ежедневният стрес.



рН на кръвта е със стойност около 7,40 при здрави хора – попада в леко алкалната зона. Тъй като всички реакции на обмяната зависят от рН, организмът е важно да поддържа тези стойности в границите от 7,35 до 7,45. За поддържане на оптимални стойности значение имат бъбреците, буферните системи на кръвта, дихателната система.


Някои функционални промени могат да бъдат признак на скрита повишена киселинност. Ревматичните болки, поради отлагане на киселини в мускулите и сухожилията, са чест резултат от нарушенията в това равновесие. Съединителната тъкан функционира като междинен склад за вредни вещества, включително и за излишните киселини. Високата киселинна концентрация дразни нервните окончания и води до проявата на болка.


Остеопорозата е друго често срещано и със социална значимост заболяване, което също може да бъде провокирано или влошено, поради алкален дефицит в организма. При повишена киселинност е налице попълване на алкалния дефицит с извлечен от костите калций. Загубата на калций превишава усвояването му от храната и костната плътност постепенно започва да намалява.


Подаграта е друго заболяване, засягащо ставите, при което може да има значение дълго продължаващата повишена киселинност в организма. Пикочната киселина лесно се превръща в кристали, при липсата на алкална среда. Тези новоформирани кристали се отлагат в съединителната тъкан и особено в ставния хрущял като предизвикват тежки възпаления и проявата на болка.


Като причини за алкално-киселинния дисбаланс се посочват тежките физически натоварвания, нарушеното храносмилане, което се съпровожда с изразени ферментационни процеси в червата, отравяния (които могат да бъдат и следствие на прием на тежки метали с водата от канализационната система). Значение имат още прекомерната консумация на месни продукти, недостатъчен прием на течности, неправилно приготвяне на ястията – при твърде висока температура или с много консерванти и оцветители.


Какво пречи на детоксикацията на органите?

Една от честите причини е претоварването на бъбреците, тъй като киселинната урина пречи на тяхната функция. Нормите за рН на урината варират между 5 и 8, но има значение и през коя част от деня измерваме тези стойности.


Сутрин, преди закуска, рН на урината е най-ниско, което е абсолютно нормално поради изхвърляне през нощта на натрупваните киселинни отпадни продукти. За разлика от това до 1-2 часа след закуска се активира „алкален прилив“, при който измерването на урината трябва да има алкални стойности. Такъв се наблюдава и 1-2 часа след обяда.


„Алкалният прилив“ се дължи на отделянето на солна киселина по време на хранене в стомаха. В същото време се произвежда и натриев бикарбонат, който постъпва във венозната система. Така по време на „престоя“ на храната в стомаха се поддържа алкалният басейн в кръвта.


Ако с тест лентички се установят ниски стойности на рН в урината, във всички изброени диапазони от време е налице сериозно нарушение на алкално-киселинното равновесие.