Много се говори за имунитета – дали е силен, дали е слаб, как да го подкрепим и т.н., но какво значи всъщност силен имунитет? Под това хората разбират повишени съпротивителни сили срещу най-честите причинители на настинки – вируси и бактерии. Общоприето е, че човек със силен имунитет много рядко се разболява. В действителност нещата стоят по различен начин. Имунната система функционира на базата на специфичен баланс между усилващия и потискащи фактори. Свръхсилният имунитет може да атакува собствените структури на организма или да не позволи поносимост към чужди агенти, заобикалящи ни постоянно – иначе безвредни компоненти на храната, животински косми и други. Бихме ли казали за човек, който реагира с кашлица, кихане, задух и обрив на най-обикновени неща като котки, някои храни или парфюми, че е със силен имунитет и много здрав? Едва ли. Толерансът, или поносимостта, на имунната система се състои на нейното неактивиране на такива заобикалящи фактори. От друга страна, ако имунната система е пасивна при наличие на болествотворен микроорганизъм или поява на злокачествени клетки, то болестта ще превземе и унищожи организма много бързо.


Очевидно е, че при измерването на имунитета, не важи максимата „колкото повече – толкова повече“. При този процес се извършват качествени и количествени изследвания, които могат да насочат лекаря за състоянието на имунната система, както чисто количествено – например колко левкоцити има, но и за нейното функциониране – например тези лимфоцити реагират ли правилно на вируси.


Имунната система се разделя условно на клетъчна и хуморална, като такива ги изследваме най-често.



Клетъчен имунитет

Микроскопското изследване на клетките от кръвна проба ни позволява да преброим каква част от тях са лимфоцити, левкоцити и отделните подтипове на левкоцитите. По-задълбочено изследване не е възможно с просто око. Това се получава с помощта на специално изследване, флоуцитометрия. То е базово изследване при оценка на пациент с първичен или вторичен имунен дефицит, както и за тяхното проследяване за ефекта от лечението. Флоуцитометрията позволява да са анализират подтиповете на лимфоцитите – Т- лимфоцити (CD4, CD8), В – лимфоцити и NK клетки.


Как работи флоуцитометрията? Различните имунни клетки имат на повърхността си различни протеини, по които ги разпознаваме. За всеки протеин е разработено специфично антитяло, което като ключалка разпознава своя ключ – специфичен протеин и се свързва с него. В същото време, за различните антитела има свързани маркери с разни флуоресциращи цветове. Така към кръвната проба на пациента се добавят тези маркери и след това пробата се пуска по тънка тръбичка, по която клетките минават една по една. Всяка имунна клетка съответно флуорисцира с различен цвят  и информацията се регистрира от апарата. Накрая от количеството на различните регистрирани цветове можем да типизираме съотношението на имунните клетки на пациента. Така можем да установим както патологично съотношение и имунен дефицит, така и наличие на злокачествени имунни клетки при левкемия.


Хуморален имунитет

Измерването на различните типове имуноглобулини – IgG, IgA, IgM и IgE е полезно при подозрения за имунен дефицит. Измерването на специфични антитела е стандарт при определяне на хуморалния имунен отговор след инфекция, ваксинация, както и търсене на антитела при автоимунните заболявания. IgE антителата се измерват при алергични заболявания.


Анти-HLA антителата са специфичен вид антитела, които биха могли да се произведат след кръвопреливане, бременност и трансплантация на орган. При определени индикации те се мониторират стриктно и са важен индикатор за предприемане на действия.
 

Библиография:

Учебник по Клинична Имунология, под редакцията на проф. д-р Елисавета Наумова, д.м.н. и проф. д-р Искра Алтънкова, д.м.н. 2008 г.