Към изгарянията на очите спадат термичните и химичните. Термичните са тези, които се предизвикват от висока температура, а химичните- от киселини и основи.

 

Термични изгаряния


 

Този вид изгаряния най-често се причинява от врящи течности, разтопен метал, запалена цигара, нагорещени твърди предмети. Когато има изгаряне на клепачите процесът се развива както при изгаряне на кожата на тялото. При изгаряне на конюнктивата и роговицата имаме четири степени: първа- конюнктивата е оточна, зачервена, а най-външния слой на роговицата е помътнял или липсва; втора степен- конюнктивата е оточна, с бели фини налепи и ерозии, а роговицата е мътна, без сетивност, с нежни налепи в повърхостните слоеве; трета степен- некротична конюнктива, с мръсен сивобелезникав цвят и липсващ кръвоток, роговицата е сивобелезникава, като пораженията достигат по-дълбоките й слоеве, при некроза на части от тези слоеве се оформя дълбока язва, сетивността напълно липсва; четвърта степен- голяма част от клепачите и очната ябълка са унищожени.

 

Оздравяването при първа и втора степен е без следа или с минимални поражения, докато при трета се образуват груби цикатрикси (белези), сухота на окото, развиват се малки съдове на места, където структурите трябва да са иделано прозрачни, като резуататът е сериозно увреждане на зрението. При четвърта степен окото атрофира. Като лечение се прилагат антибиотици  с цел да не се допусне вторична инфекция в окото, витамин А, витамин Ц, епителизиращи средства.

 

Химични изгаряния

 

Химичните изгаряния протичат по по-различен начин от термичните. При химичните голямо значение има агентът, причинил пораженията- дали е киселина или основа. При киселинно изгаряне се получава т. нар. коагулационна некроза. Коагулираните тъкани пречат при навлизането на киселината в по-дълбоките слоеве на окото, затова са и по-повърхностни изгарянията. При изгарянията с основа се получава коликвационна некроза и засегнатите тъкани се втечняват.

 

Това създава условия за по-дълбоко проникване на основата в окото и съответно за по-големи поражения на окото. При изгарянията с киселина веднага след инцидента може да се види побеляване на конюнктивата и роговицата. Това побеляване обаче е само повърхностно и то предпазва окото от по-дълбоко засягане. След механичното отстраняване на некротизиралите тъкани под тях се виждат здрави структури.

NEWS_MORE_BOX

 

Повърхностните слоеве се възстановяват нормално. Процесът на отпадане на мъртва тъкан започва още през първите дни след изгарянето. При попадане на основа в окото в първите часове конюнктивата изглежда оточна, а роговицата е полупрозрачна до нормална, като зрението е запазено. Това не особено увредено състояние е само привидно. През следващите дни положението се влошава.

 

Получава се ерозия на най-външния слой на роговицата и същевременно тя помътнява. При по-леките изгаряния роговицата може да се възстанови до 7-10 дни, но при по-тежките състоянието й периодично се влошава. След месеци на възстановяване процесът завършва с образуването на груба левкома (цикатрикс на роговицата, който води до побеляването й), в която има малки новопоявили се кръвосносни съдчета.

 

Още по-тежките изгарния водят до перфорация на роговицата, което често може да завърши с атрофия на очната ябълка. Изходът от инцидентите с химични вещества се определя от първата помощ, която е оказана на пострадалия, както и от първоначалните действия на самия пациент. Изключително важно и задължително действие е незабавната промивка на окото или очите с физиологичен разтвор, дестилирана или питейна вода.

 

Промивката трябва да е обилна и продължителна, с обърнати клепачи. Основите проникват в предна очна камера за около 2-5 минути, затова е от голямо значение бързата реакция. След това се поставя лакмусова хартия, за да се види дали реакцията е станала неутрална, ако не е се повтаря промивката. Назначават се антибиотици, витамин А, епителизиращи средтсва и се предприемат мерки за предотвратяване на усложненията.