Грипният вирус има специфична структура, която обуславя неговото патологично действие върху организма и механизмите на развитие на противовирусен имунитет.
Два са основните повърхностни белтъка на грипните вируси, имащи отношение към навлизането в клетките и индуцирането на имунен отговор. Това са невраминидазата и хемаглутининът.
След като попадне в дихателните пътища, вирусът трябва да преодолее бариерата, сформирана от секрета, покриващ лигавицата. Тук се включва невраминидазата, която разгражда този секрет и проправя път на вирусните частици към клетките на респираторната лигавица.
Следващият етап от инфекциозния процес е навлизането в лигавичните клетки на дихателните пътища. Това се осъществява посредством втория основен белтък по повърхността на вируса – хемаглутинина.
Важността на тези два белтъка се разглежда в няколко аспекта.
Понеже са белтъчни молекули от чужд произход, те предизвикват продукцията на антитела в организма. Антителата са насочени или към невраминидазата, или към хемаглутинина.
Тези, насочени към невраминидазата, ще блокират способността на вируса да преодолява мукозната бариера в дихателните пътища и ще намалят излъчването му с издишания въздух.
Вторите антитела, насочени към хемаглутинина, ще блокират навлизането на вируса в човешките клетки и следователно ще ограничат разпространението му в организма.
Проблемът е, че антителата не се образуват мигновенно и докато се продуцират в достатъчно висока концентрация, вирусната инфекция ще се е развихрила в пълна сила. Доказано е, че след срещата с вируса, серумните антитела се увеличават на края на първата седмица.
Освен това, за да са максимално ефективни, тези антитела не трябва да са разположени единствено в кръвта. Те трябва да се натрупат там, от където вирусът прониква в организма и да го спрат на място. С други думи, трябва да са от такъв клас, че да притежават способността да преминат в лигавичната бариера на дихателните пътища.
След ваксинация в организма предварително започва производството на специфични антитела. Това предполага, че огранизмът ще е по-подготвен при среща с вируса и сравнително бързо ще го неутрализира и ще ограничи разпространението му.
Има два вида ваксини - убити и живи инактивирани. Убитите, които масово се използват за профилактика, предизвикват производството на антитела само в кръвта. Инактивираните са в етап на разработване, но резултатите показват, че при тях има образуване и на другия тип антитела, преминаващи в лигавицата на дихателните пътища.
В този ред на мисли, по-ефективни биха били живите инактивирани ваксини. И двата вида ваксини, обаче, не намаляват честотата на възникване на грипно заболяване, а единствено снижават неговата тежест.
Това е така, защото имунната система е подготвена за срещата с вируса и след като последната се осъществи, производството на достатъчно количество антитела ще бъде факт не на края на първата седмица, а още в първите един – два дена.
Освен антителата, имунната система разполага и с втора линия на защита от грипна инфекция. Това са специализирани клетки, които циркулират в кръвта и при инфекциозен процес на входната врата в дихателните пътища, се натрупват там и ограничават разпространението на вирусите.
Тези клетки могат предварително да се подготвят за среща с вируса само от живите инактивирани ваксини.
Ако ваксинация не е била осъществена, клетките на имунната система също се включват в оздравителния процес с известно закъснение. Ролята на тези левкоците е от изключителна важност за унищожаване на заразените с вируси клетки.
При първи симптоми на грип, приемът на противовирусни медикаменти подпомага работата на имунната система. Механизмът на лекарствено действие хитро се вмъква във възпроизводствения процес на вирусите в клетките и го блокира на различни нива.
Най-разпространените в България противовирусни препарати са Oseltamivir, Zanamivir и Amantadin. За да проявят терапевтичното си действие, медикаментите трябва да бъдат назначени и приемът им да започне в първите 24 часа от началото на инфекциозния процес! Тези медикаменти обаче се приемат с предписание от лекар!
