Основно, но не единствено показание за провеждане на химиотерапия е онкологичното заболяване – злокачествени новообразувания. Този тип терапия се основава на приложението на една или често на комбинация от няколко вида лекарства, чиито молекули атакуват злокачествените клетки. Приложението може да бъде както чрез венозна инфузия, така и в таблетна форма през устата или като подкожни инжекции, в зависимост от особеностите на различните препарати. Не е изключено лечебната схема да включва няколко метода на приложение.
Самата химиотерапия е индивидуално-адаптирана не само според конкретното заболяване, но и във връзка с особеностите на пациента и стадия на болестта. Тя може да се прилага индивидуално, но често е и компонент в комплексния подход на лечението на злокачествените заболявания.
Във връзка с това се говори за следните типове химиотерапия:
- Неоадювантна – когато се провежда преди основната форма на лечение (операция или лъчелечение) с цел „свиване“, намаляване обема на тумора и по-лесното му отстраняване;
- Адювантна – когато тя се прилага след като вече е извършена операция или лъчетерапия с цел елиминиране на остатъчния туморен товар;
- Химио-радиотерапия – при комбинирано приложение на лъче- и химиотерапия.
Допълнително, химиотерапията се използва и за унищожаване на злокачествените клетки преди трансплантация на костно-мозъчни стволови клетки. Процесът се нарича миелоаблация.
Не на последно място, химиотерапевтични препарати намират приложение и в определени случаи при някои автоимунни заболявания.
Как се формират злокачествените тумори?
Организмът е изграден от огромно количество клетки, които обикновено имат възникване, развитие, специализация, действие и смърт, подчинени на предварително зададена генетична програма. За ракова клетка се говори, когато една нормална клетка след поредица от генетични аномалии спира да се подчинява на програмата и избягва от нея. Тя става анормална, неконтролируема и нейното разпространение формира туморна маса.
Химиотерапията атакува различни моменти в канцерогенезата (процесът на формиране на злокачествената тъкан) и нейното разбиране е ключа в разбирането и на това как действа химиотерапията.
Клетките, градивната единица на здрава или злокачествена тъкан, са изградени от мембрана и цитоплазма. В течната цитоплазма на клетката се помещават нейните органели, както и носителя на генетичната информация – ядрото, с разположените в него хромозоми. Генетичният код в ДНК, изграждаща хромозомите, диктува протеините, които ще произвежда клетката и цялостната й функция.
Всички клетки (с изключение на сперматозоидите и яйцеклетките) се размножават с помощта на процеса митоза, който отстрани погледнат е като нарастване и в последствие разделяне клетката на две нови клетки, а целият този жизнен път е обобщен като клетъчен цикъл. Той, разбира се, е изключително сложен, състоящ се от различни фази.
Между всяка фаза на делене се провеждат контрол и проверка за евентуално възникнали наручения в ДНК. Ако такива грешки не се засекат навреме, те се натрупват и в комбинация с други фактори довеждат до появата на злокачествени клетки.
Как действа химиотерапията?
Това са медикаменти, чието действие е фокусирано върху смущаване и прекъсване на клетъчния цикъл или във функционирането на клетките по такъв начин, че те да загинат или да спрат да се развиват. В това отношение различаваме два типа химиотерапия:
- Цитотоксични медикаменти, които довеждат до клетъчна смърт
- Цитостатични медикаменти, които водят до стоп на клетъчната пролиферация.
Цитотоксичните средства имат широко терапевтично пруиложение. Техните нежеани лекарствени реакции много често са директен резултат от тяхното действие, което за съжаление не е само тумор-специфично. Тяхната намеса е върху генетичния материал на бързоделящите се клетки. Освен злокачествените клетки, такива са и клетките на костния мозък, лигавицата на храносмилателния тракт и на космения фоликул. От там идват и усложненията след цитотоксичната химиотерапия, като те зависят от дозата и общото състояние на пациента. В повечето случаи тези нарушения претърпяват обратно развитие и пациентът се възстановява напълно.
Цитостатичните медикаменти могат да се използват в нетоксични дози. Техният ефект води до намаляване нарастването на тумора, като често се използват в комбинация с цитотоксичните лекарства.
Много често се прилагат химиотерапевтични протоколи, при които се комбинират 2 или повече медикамента. Всеки от тях действа на различен етап в размножаването и функционирането на туморните клетки и по този начин се комбинират техните ефекти.
