По статистически данни всяка втора жена поне веднъж е боледувала от цистит. Често срещана е и хронична форма на заболяването при представителките на нежния пол.
 


Циститът най-често поразява при прехода от есен към зима и от зима към пролет. Част от причините, които се сочат за развитие на заболяването са: липсата на достатъчно слънчева светлина, повишена влажност на въздуха, резки температурни амплитуди, дефицит на витамини.
 

 


Лекото неподходящо облекло за сезона, излагане дори  за кратко на течение или силен вятър, намокряне на краката, след часове може да доведе до цистит. Симптоми са болки в долната част на корема. След известно време    уринирането става болезнено.
 

 

Циститът обаче е инфекциозно-възпалително заболяване. Причината за развитието му е наличието и размножаването на болестотворни организми, попаднали в пикочния мехур – стафилококи, стрептококи, чревни бактерии и др. Хипотермията и спадналият имунитет са само фактори, които провокират цистита.
 


Най-често заболяването се развива от микроорганизми, които се намират във влагалището и навлизат в пикочния канал. Инфектирането на канала, води до разпространението им в пикочния мехур и възпаление.
 


Вторичният цистит се развива като усложнение на урологични, гинекологични и инфекциозни заболявания. Болестотворните микроорганизми, могат да попаднат в пикочния мехур независимо от мястото на възпалението, било то остро или хронично. Колкото и странно да звучи, специалисти твърдят, че до цистит може да се стигне и от хроничен тонзилит.


Индивидуалната непоносимост към определени медикаменти също може да раздразни лигавицата на пикочния мехур и да предизвика цистит.

 


Началото на цистита е остро. Позивите по малка нужда зачестяват, появяват се на всеки 15-20 минути. Уринирането е болезнено. Симптоми са: болка, особено по време на секс, розово оцветяване на урината (заради наличието на кръв в нея) и наличие на слузести вещества в нея.


При по-тежките форми се повишава телесната температура.
 

 

Симптомите на цистит могат да отминат и от само себе си, но това не значи, че е настъпило оздравяване. Лечението е необходимо, тъй като инфекцията може да се разпространи до бъбреците.
 

 

При цистит лечението се назначава от уролог. Но за жените е необходимо да се прегледат и при гинеколог, за да се установи дали не присъстват патогенни микроорганизми във влагалищната микрофлора. Възможно е да бъде назначено и друго успоредно лечение за гинекологично заболяване, съобразено с вече започнатото.
 

 

Медикаментите, които се изписват, са според причинителя. Терапията при хроничен цистит, за разлика от острия, е продължителна и може да отнеме месеци до постигане на оздравителен ефект.


Възможно е урологът да назначи цистоскопия - вътрешно изследване на лигавицата на пикочния мехур, което е неприятно, но позволява на лекаря да оцени състоянието на лигавицата отвътре.


Въобще не се препоръчва самолечение при оплаквания в областта на пикочния мехур. Необходимо е да се установи причинителят, за да се назначи правилна лекарствена терапия, към която няма резистентност. Неправилно използваните медикаменти могат да доведат до хронична форма или пиелонефрит.


По време на лечението се налага ограничаване на алкохола, предпазване от простудяване, намаляване на спортните занимания и използване на презерватив при полов контакт.
 


Как да се предпазим от повторно заболяване от цистит:

  • Необходимо е да се спазва високо ниво на лична хигиена.
  • При ползване на тампони по време на меструално кървене, се препоръчва те да се сменят по-често.
  • Благоприятен ефект има консумацията на боровинки и боровинков сок. Може да се приема и хранителна добавка от боровинки. Доказано е, че вещества, съдържащите се в боровинките не позволяват на микроорганизмите да се прикрепят към лигавицата на пикочния мехур и да доведат до инфекция.
  • Препоръчва се пикочният мехур да се освобождава на всеки три часа и то напълно, тъй като задържането на урина може да предизвика активно размножаване на бактерии и възпаление. За да е редовен този процес – пийте достатъчно вода.