Лекарствената терапия при гастрит и ГЕРБ не е достатъчна и е необходимо пациентът да промени начина си на живот. В повечето случаи това са хронични заболявания и промяната трябва да бъде не просто до отшумяване на болките и регургитацията, а да се изградят навици.

 

Гастритът е възпалително заболяване на стомашната лигавица, което може да протича остро или хронично. Причините за появата му могат да бъдат свързани с хиперацидитет, стрес, употреба на алкохол, тютюнопушене, повръщане, рефлукс на жлъчка, консумация на определени храни, вирусни и бактериални инфекции, употреба на определени лекарства (НСПВС, антибиотици и др.) и др. Рефлуксната болест се дължи на разхлабване на долния езофагеален сфинктер и връщане на стомашно съдържимо към хранопровода, което води до езофагит, Баретов хранопровод и редица други усложнения. Но как да живеем с тях?


 

Основната терапия на гастрита и ГЕРБ включва антиацидни средства, инхибитори на протонната помпа (омепразол, пантопразол), H2-блокери (ранитидин, фамотидин), спазмолитици (бусколизин, папаверин, но-шпа, спазмалгон и др.). В много от случаите обаче се оказва, че е достатъчно просто да променим начина си на живот.

 

Какво да НЕ правя?

При пациенти с гастрит и ГЕРБ е желателно:

  • Да се изключи приемът на пикантна храна;
  • Да се избягват кофеин-съдържащи продукти (кафе, кола, шоколад), тъй като той се разпада с теобромин, който от своя страна увеличава секрецията на солна киселина и пепсин в париеталните клетки на стомашната лигавица;
  • Да се преустанови тютюнопушенето и консумацияа на алкохол;
  • Приема на мазнини следва да се намали, тъй като те също водят до повишена стомашна секреция;
  • Консумация на пържени храни трябва да се избягва – за предпочитане е варенето и печенето на храните;
  • Както и преяждания и храненето в късни вечерни часове (за препоръчване до 19 часа), а е препоръчително честото хранене (през 2-4 часа на малки порциони, храненете да става бавно и храната да се сдъвква добре без да се говори по време на хранене;
  • Киселите храни също следва да се избягват (напр. домати, лимони и др.), поради прекият им дразнещ ефект върху лигавицата;
  • Както и газираните напитки;
  • Така също и храните, съдържащи алергени или такива, към които знаете, че сте алергични – в стомашната лигавица има хистаминни рецептори, които при алергични реакции водят до повишена стомашна секреция, което обуславя връзката между алергии и възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт.

Какво е позволено?

Препоръчителен е приемът на:

  •  Храни, богати на фибри (овесени ядки, зеленчуци, плодове);
  •  Храни, бедни на мазнини – бели места (пилешко, пуешко, заешко и др.), риба, ориз, картофи, макарони, препечен хляб.

По отношение на навиците – препоръчва се:

  • Спане на лява страна и по възможност на по-висока възглавница;
  • Избягване на интензивни физически натоварвания поне няколко часа след нахранване;
  • Не бива да се заема легнала позиция поне 2-4 часа след нахранване; 
  • Както и трябва да не се допускат периоди на неприем на храна повече от 4 часа.

Кои лекарства дразнят стомашната лигавица и могат ли да бъдат заменени?

На първо място тук трябва да сложим нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), които блокират синтеза на важни за стомашно-чревния тракт простагландини и действат възпалително.


Желателно е при пациенти, страдащи от заболявания на храносмилателната система да се избягват – в случаи да използването им с цел облекчване на грипоподобни симптоми или антипиретично действие, препарати съдържащи ибупрофен, аспирин и др. могат да бъдат заменени с парацетамол.


Ако пък се ползват при ревматични заболявания, тендинити, миозити и др., то вместо таблетки, могат да се прилагат локално (например под формата на гел за мазане).


Ако все пак се налага техният прием, то добре е да се приемат едновременно с инхибитори на протонната помпа и с по-големи количества течности след нахранване.


Антибиотиците са друга популярна група лекарствени средства, които не са благоприятни за стомашно-чревния тракт – затова се препоръчва комбинираният им прием с пробиотик поне 2 пъти дневно при пациенти с гастрит и ГЕРБ.

 

Как да овладяваме острите кризи на гастрит и ГЕРБ?

При болкова гастритна криза е добре да се нахраните, ако не сте яли и да заемете легнало положение по корем – макар и непрепоръчително след нахранване, смята се, че тази позиция особено облекчава болковите кризи. Чаят от мента има спазмолитично действие и помага в такива ситуации. Подходящ е приемът на спазмолитици (бускулизин, но-шпа, папаверин, но най-ефикасен остава спазмалгон) и инхибитори на протонната помпа (омепразол, пантопразол и др.).

 

При ГЕРБ се препоръчва заемане на легнала позиция на лява страна, така че стомашното съдържимо да се установи в голямата кривина на стомаха, оформяща джоб. Подходящ е приемът на антиацидни средства – това са неспецифични лекарства, които неутрализират солната киселина в стомаха и са особено подходящи при спешни случаи на гастрит, ГЕРБ и др.(сода бикарбонат, талцид, гавискон и др.).