Около една трета от населението в световен мащаб се е сблъсквало с проблема главоболие, но не дължащо се на преумора и стрес, а поради органични и функционални нарушения на нервната система. В тази статистика не влизат и главоболията следствие на недоспиване, например. Под органични причини се имат предвид главоболие следствие на нарушено кръвообращение, инфекциозен причинител.


Погрешно е да се мисли, че боли мозъкът, тъй като мозъчната тъкан или мозъчният паренхим е лишен от рецептори за болка. За разлика от това мозъчните обвивки, които имат редица функции, от които главно значение има защитната за мозъка, са богато снабдени с ноцицептори – рецепторите за болка.


Мускулите, фасциите и надкостницата също могат да водят до болка в областта на главата, поради което е важно разделението между различните видове главоболие и търсене на първопричината, за да се острани проблемът, а не само да се потиска клиничната проява. Ролята на болковата симптоматика е да се алармира при наличие на проблем, поради което има изключително важно защитно значение.



Някои мануални техники като Боуен терапия и остеопатия имат значение при голяма част от главоболията, но не и в случаите на треска или обрив, които да съпровождат главоболието – в тези случаи вероятността за менингит е висока и трябва да бъде изключена. Мануалните техники не са подходящи още и при промяна в съзнанието, както и при рязко проявено главоболие, особено след 50-годишна възраст.


Значение има кръвообращението на мозъка за отключване на главоболие. Такива може да са налице при промени с артерии, вени или венозните синуси. Невроваскуларни структури, резулиращи вегетативни реакции също имат отношение.


При механична причина за проява на главоболие характерно е, че то е привечер и се подобрява в покой, може да се посочи точното място на болка.


При неврална причина се локализира откъде и накъде го „тегли“ болката, като може да има характер на удар от ток и дори усещане за придърпване.


Невро-васкуларното главоболие е по-дифузно и е налице чувство за тежест и притискане, дори до извратени – нереални усещания.


Първични и вторични главоболия е най-общото разделение на видовете болки. Първичното е три вида – мигрена, при напрежение и т нар. снопчесто.


Мигрената има притискащ или пулсиращ характер и е съпроводена с мравучкане по лицето, ръцете, краката – особено от едната страна, също така присветквания в очите, болезненост при светлина и звук, дори гадене. Без лечение – може да премине до 3 дни. Движението и натоварването я засилват по интензитет. Пациентите се стараят да лежат на тъмно, да няма шумове и в пълен покой, без каквито и да било движения.


По-често мигренозните пристъпи са при жени, за разлика от клъстерното главоболие, което е по-често при мъже.


Клъстърното главоболие се проявява най-често около 20-30-годишна възраст. Характерно е с появата на болезнен пристъп на кратки интервали, а съпкувността от тях се нарича снопче. Главоболието често е през нощта, по едно и също време, затова се нарича още и будилниково главоболие. Пациентите не могат да си намерят място от болка. Често има сълзене и зачервяване на едното око, отстраната на болката.


Тензионното главоболие обикновено се описва като усещане за циркулярно налягане в главата. По принцип, болката остава на едно и също ниво и няма пулсиращ характер. Източникът на болката от тензионен тип e гладката мускулатура на главата и шията. Когато сме под стрес или изморени, мускулите на главата и шията се спазмират. Болката преминава от тях към областта на главата.


Повечето главоболия не са знак за сериозно заболяване, но спешна консултация се налага при появата на болка в резултат от удар по главата, проблеми със зрението, когато симптомите рязко се обострят, както и при наличие на висока температура или повръщане.


Референции:
1. Headache, Mayoclinic;
2. Headache, Cleveland Clinic.