Всеки от нас или наш близък може да стане жертва на ниските температури през зимата. Какво трябва да знаем, за да окажем първа помощ на пострадалия?
 
Измръзването е термична травма в резултат на продължителен престой на ниски температури на открито или в студена вода. От измръзване страдат най-често туристи през зимата с неподходяща екипировка, бездомници, хора в алкохолно опиянение и инвалиди. Фактори, подпомагащи увреждането, са недободрото хранене, наличието на инфекции, периферни съдови заболявания, атеросклероза и диабет.
 
В зависимост от дълбочината на травмата измръзването може да се класифицира в степени: първа, втора,трета и четвърта.
 
Първа и втора степен са повърхностни измръзвания. Засегнати са епидермисът и горната част на дермата. Субективните оплаквания са от вкочаненост, чувство за парене или студ, леко изтръпване. След 6 до 24 часа се появяват мехури с бистро съдържимо, които бързо оздравяват.
 
Трета и четвърта степен са дълбоки измръзвания. Засегната е цялата дерма и подлежащите й структури – мускули, стави и сухожилия. Оплакванията се състоят от умерена до силна болка, оточна кожа, покрита с мехури с кървенисто съдържимо.
 

1. Какво да направим за човек с измръзване?

Доболничното лечение е животоспасяваща дейност, чиято цел е да съхрани колкото е възможно по–голяма част от поразените тъкани. Започва се с извеждане на пострадалия от студената околна среда. Ако дрехите му са влажни и тесни, се заменят с по-удобни и топли. При нужда от траспортиране до лечебно заведение измръзналите части от тялото се завиват с одеало, за да се затоплят.
 
Масажирането на измръзналите части се избягва,защото може да причини механична травма на тъканите. Приемат се топли напитки и подсладени течности, не алкохол.
 
Желателно е при транспортирането пострадалия да не се придвижда сам, особено ако измръзването е на ходилата. Това би влошило състоянието на увредените тъкани, а понякога е причина и за счупване на кости. Затоплянето се избягва, ако не може да се осигури през целия път до болницата, тъй като редуването на затопляне и охлаждане е вредно за измръзналите тъкани. 
NEWS_MORE_BOX

2. Болнично лечение

Болничното лечение включва затопляне на измръзналите части. Това става чрез загрята вода с температура 40-42 градуса с поливане или потапяне във вана. Може да се използват и компреси с топла вода, увити около поразения участък. Продължителността на процедурата е 30-40 минути при повърхностни измръзвания и до 1 час при дълбоки. Пострадалият се насърчава на извършва движения по време на затоплянето. Поради променената чувствителност на засегнатите области и риска от настъпване на изгаряния не се препоръчва използване на сух въздух и гореща вода. Лечението е пълноценно, ако тъканите възвръщат виталността си – стават меки, топли и възстановяват нормалния си цвят. 
 
При болка пострадалият получава аналгетици. Ако е измръзнал крайник, важно е да се постави в декливно положение, за да се предотврати образуването на оток (декливно е положението, при което измръзналата част се поставя в по-високо положение спрямо тялото).
 
След затопляне увредените тъкани подлежат на хирургична обработка. Раневата повърхност се почиства, мехурите се отстраняват и се прави затопляща стерилна превръзка. При повърхностни измръзвания се прилагат препарати с епителиализиращо действие, а при дълбоки – с антисептично.
 
Ранно отстраняване на увредените тъкани е противопоказно, защото границата им със здравите не е ясно отличена. Демаркационна линия е чак налице след 6-8 седмици.
 
След измръзване е адължителна противотетаничната профилактика. Според преценката на лекуващия специалист пациентът може да получи антикоагуланти и/или медикаменти, подобряващи периферния кръвоток.
 
Физиотерапевтичните процедури са също част от комплексното лечение. Те възстановяват трофиката на тъканите, подпомагат раздвижването и недопускат развитие на контрактури.