Карпалният тунел или канал е сравнително тясна структура, а същевременно през него преминават редица сухожилия, нерви и кръвоносни съдове, които отговарят за функциите на пръстите. Поради тази причина при наличие на предразполагащи фактори – сравнително лесно може да бъде отключена патологията и съответната симптоматика.


Според Американската академия по ортопедична хирургия синдромът на карпалния тунел представлява компресионна невропатия на медианния нерв, следствие на увеличено налягане. Най-честите симптоми са болка по тенара и първите три пръста (в някои случаи и вътрешната част на четвърти), както и изтръпване по палмарната (вътрешната) част на ръката.


Клиничната картина е предимно неврологична, поради засягане основно на преминаващия нерв, като освен болка и изтръпване, налице са още мравучкане, пареща болка, слабост в сгъващите пръстите мускули, усещане за лека непохватност – например при вземане на чаша до невъзможност за задържането ѝ. Изключително характерно е откроявява на симптомите през нощта, поради натоварването през деня, когато структурите неколкократно са притискали нерва.



Редица заболявания се свързват с предразположеността към състоянието, а не само определени професии. В етиологичен влизат травми в областта, интензивно тютюнопушене (поради увреда на съдовете и кръвообращението), възраст (над 50 години), затлъстяване (умерено висок риск), ревматоиден артрит, лупус, хипертиреоидизъм, множествена склероза.


Освен това значение има и хормоналният дисбаланс - жени, които са на противозачатъчни, в менопауза или приемат естроген, имат най-висок риск от развитие на този синдром.

 

Работата с вибриращи предмети или на поточна линия, което изисква постоянно китката да се флектира – свива, също засилва възможността за проява на симптомите.


Диагностиката се разпростира в няколко направления.

Функционалните тестове се използват за провокация и при положителна находка е налице стимулиране на симптомите.


Провокативните тестове, които най-често се използват са тестът на Фален, при който китките се свиват и дорзалната част (гърба на двете ръце се допират една до друга, като се кара пациентът да задържа за около минута). Тестът на Тинел е друго функционално изследване, при което се почуква отгоре върху канала. Третият тест - на Дуркан – при него китката на пациента е супинирана (с вътрешната част нагоре) и изследващият прилага натиск с двата си палеца върху retinaculum flexorum в рамките на 30 секунди. Ако тестовете са положителни симптоматиката се появява към края на или непосредствено след теста.


При общия преглед и палпация се установява често и промени в мускулатурата на ръката – най-често тази на тенар и хипотенар, която е атрофирала. Друг тест, който може да се приложи, но не е задължителен е тестът на Вебер, при който се опитва двуточково отграничаване на две убождания, като при пациенти с притискане на медианния нерв е налице по-голямо разстояние между двете стимулирани точки, за да бъдат усетени като различни, а не като убождане в една точка.


От значение е още тестовете, които се използват да бъдат прилагани специфично – тоест подбирани тези с най-голяма чувствителност и специфичност към конкретния проблем, за да се насочим за наличието на типа патология.


Важно е да се оцени и разпространението на симптомите. Така ако те се „придвижват“ към врата и раменете – голяма е вероятността първичният проблем да се намира там, а не в областта на китката. Но затова основно значение има правилно свалената анамнеза. Единствено при изключително влошаване и сериозно възпаление в областта на карпалния тунел е възможно болката да ирадиира дори до врата.


Образните изследвания също имат важно значение, тъй като в някои случаи, особено при травма – е възможно да има наличие на отчупени костни или хрущялни частици, които да водят до дразнене и в такива случаи се налага оперативна интервенция.


По отношение на консервативната терапия прилагат се физикални методи, сплинтове за декомпресия на структурите, както и прилагането на кортикостероидни инжекции.


Важно е да се отбележи, че докато мускулите обичат стречинг, то нервите – не. Съответно прилагане на разтягания – би влошило симптомите.


Профилактика може да се прави и с ергономия на работата – например ако причината е работа с мишка и клавиатура – подобряване на състоянието може да е налице с използване на вертикална мишка.


Референции:
Calandruccio JH, Thompson NB. Carpal Tunnel Syndrome: Making Evidence-Based Treatment Decisions. Orthop Clin North Am. 2018 Apr;49(2):223-229