Диабетната полиневропатия е вторично развиващо се увреждане не само на периферни, но и на автономни нерви. Следствие на метаболитните нарушения при захарен диабет средно около 15 години от началото на заболяването – около 10% от пациентите с добър гликемичен контрол, развиват усложнението. Значение за тежестта на клиничната картина имат още недостиг на витамини – особено витамин В12, прекарването на някои инфекции – например COVID-19 (постковид синдром, който може да продължава с месеци).


Ако контролът на нивата на кръвната захар е незадоволителен, то процентът на пациентите с невропатия значително нараства. В някои случаи увреждането на нервите се развива независимо от тежестта на захарния диабет.


Освен метаболитните нарушения – повишената кръвна захар, значение имат и уврежданията на малките кръвоносни съдове – съответно се намалява доставката на кислород към нервите и настъпва постепенна дегенерация.



Симетричната полиневропатия е често срещана – засягат се двустранно крайниците и постепенно се влошава. Но в някои случаи може да се развие едностранно засягане, което обикновено се развива остро.


Субклинична невропатия се наблюдава при липса на клинични признаци, но при изследване - електродиагностични тестове се открива нарушена чувствителност - тактилна, за вибрация, за студ, топлина.


Клиничните прояви и естеството на протичането на различните форми на заболяването са различни. Открояват се чувство за изтръпване, болка, мравучкане, прогресиращи до парене и в някои случаи – треперене и загуба на баланс. Усещането за парене, както и болките, са особено изразени през нощта. При някои пациенти дори най-малкото докосване може да доведе до прояви на симптоми.


Описаните симптоми в голяма частност могат да претърпят обратно развитие, но само при нормализиране на кръвнозахарното ниво и поддържането му в норма. Възстановяването може да отнеме от 6 месеца до 1-2 години до завършване регенерацията на нервните клетки.


Освен крайниците, могат да бъдат засегнати и други органи – проявяващи се с нарушения при уриниране, когато са увредени нерви в пикочния мехур. При мъжете може да бъде налице еректилна дисфункция, ретроградна еякулация. При нарушения на автономната нервна система симптомите включват изпотяване в долната част на торса или прекомерно изпотяване в горната част на тялото, включително обилно изпотяване по лицето след нахранване.


При по-тежко протичане може да бъде засегната походката, да е налице промяна в зеничния рефлекс. Не на последно място значение има отслабване реакцията към понижено ниво на кръвната захар – коато пациентите не разпознават състоянието навреме и не предприемат мерки за повишаване нивата на кръвната захар, което често води до риск от хипогликемична кома.


По отношение на медикаментозната терапия добро повлияване е налице от прилагане на алфа-липоева или тиоктова киселина; прием на витамини от групата В, както и омега-3 мастни киселини. При по-изразени симптоми може да се започне с инжекционна депо форма на витамин В12. Важно е да се приема заедно с фолиева киселина, като така се намалява изхвърлянето му през урината.


Витамините от група В подобряват метаболитните процеси в нервните клетки, както и възстановяват предаването на нервни импулси.


Физикална терапия също има важно значение прилагат се ток с различен интензитет, магнитотерапия (която може да бъде прилагана и в домашни условия с преносими апарати). 


Не на последно място значение имат масажите и физическата активност – комплекси с изготвени упражнения. Така се подобрява кръвообращението и лимфният поток, като се медиира регенерацията на нервните влакна.


За профилактика срещу усложнения се препоръчва носене на свободни и удобни обувки. Дългите разходки на големи разстояния не са за предпочитане, както и престоят за дълго време на едно място, без смяна на позицията.


Референции:
1. Diabetic Neuropathy, Physiopedia;
2. P. Kluding et al.; Physical Training and Activity in People With Diabetic Peripheral Neuropathy: Paradigm Shift; Physical Therapy; 2017;
3. Diabetic neuropathy (nerve damage), Diabetes UK.